Изповед на човека, вкаран в калъф

30.08.2007 г., 11:35 ч.

Изповед на човека, вкаран в калъф

Есета

1734 0 2

Имам чувството, че отдавна съм сам на тоя свят. Никой не се интересува от мен. Никой не ме забелязва дори. Даже мисля, че те изобщо не знаят, че съществувам. Не ме виждат. Защо? Може би, защото тук е толкова тъмно! И все пак ме е страх да изляза на светло. Може да ми се присмеят! Може да ме сочат с пръст! Не-е! Тук ми е добре! На тъмно. На сигурно. Всъщност аз съм тук отдавна. Не вървя нанякъде. Просто си седя тук, клатя си краката и чакам... нещо. Страх ме е да вървя. Ами ако нещо ме срещне ей там, на завоя? Пък и от това, да вървиш, няма смисъл! Странно нещо е животът. Уж вървиш нанякъде, а отиваш никъде. Уж търсиш нещо, а не намираш нищо. Тогава какъв е смисълът само да се уморяваш да ходиш? Затова аз си седя, клатя си краката, чакайки... нещо. Нали ви казвам! Странно нещо е животът! Уж дишаш, а не живееш!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

raccing (Радка Иванова)

2008-01-16T18:18:05+02:00

Много са незабележимите хора , много голяма част от тях оставят след себе си незабравими следи!Не се съмосажалявай , няма и никой да те съжали , това което изпитваш не е видимо за всички , няма да те разберат !
Живей , до дето имаш време !
Живей преди някой да реши !
Всичко да ти вземе!
Романтик (Христо Костов)

2007-08-30T12:54:47+03:00

За да те забележат направи нещо. Със страхът в сърцето и несигурността в себе си, нищо няма да постигнеш. Няма да живееш, а ще водиш жалко съществуване. Изборът е твой - на тъмно в себе си или на светло сред хората.

Есето ти ми хареса много!!! Поздрави, Тина!!!