Изповед на едно влюбено момиче
Преди години срещнах едно момче, което промени представата ми за днескашните "момчета" или по скоро онези fashion-манекенчета и самовлюбени футболистчета.
Той бе идеален, нямаше по-хубав от него. С него съм се смяла до сълзи, споделяла съм всичките си мъки и терзания на сърцето... Той беше моят най-добър приятел... Въпросното момче харесва неща, които и аз, слуша музика, която слушам и аз, възприема нещата за живота по същия начин, както мен...
Сигурно се запитахте, че след като сме си еквиваленти, той на мен, съответно аз на него: "Защо не сте заедно"?!... Уви, той е влюбен в друга, а аз съм просто приятелката, която слуша как другата била "идеалната"; "съвършената" и прочие...
Всеки път, когато той идва да си изплачи мъката по нея на моето рамо, аз стискам зъби и се примирявам с със ситуацията и с плаха усмивка му отговарям: "Не се притеснявай, тя ще разбере и ще станете двойка." А той ми отвръща: "Благодаря ти много, приятелко, за подкрепата."
Усмихвам се, макар душата и сърцето ми да плачат, да се свиват от мъка и тъга и болка по една така несподелена любов. Когато явно момчето задуши въпросното момиче с прекалената си близост и търсене на отговори за тях... за него... за нея, тя му отказа, а той се връща да поплаче на рамото на приятелката си. А аз отново за пореден път показах хладнокръвие и си замълчах за моите чувства към него... Този път страдах, защото той беше унил, тъжен и с разбито сърце...
Времето минаваше, той си намери нова изгора, а аз си оставам най-добрата приятелка!!!
Сега не е така, сега сме големи и всеки един от нас е със своята половинка.
Пс Ето - това е да обичаш най-добрия си приятел.
© Весела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Влюбих се в най-добрия си приятел... обичах го, наистина. След близо година чувствата ми станаха споделени и двама решихме да опитаме да бъдем двойка... ГРЕШКА!!! Оказа се, че бяхме толкова добри приятели, че нито един от двама ни не можеше да си ни представи като двойка... и се разделихме, просто нещата нямаше да се получат. Днес, след година, още сме най-добри приятели и не съжаляваме за нищо от миналото ни. Искам да кажа, че не трябва да съжаляваш, може би така е било писано... Може би, ако нещата между вас се бяха променили нямаше да сте толкова добри приятели и щяхте да се чувствате, не дотам влюбени, колкото свикнали един с друг.
-
Окей, големи пораснали...
-
Била съм в същото положение, но не защото съм го обичала като повече от приятел, а просто от инат-той харесваше друга и аз тогава си въобразих, че наистина го харесвам. Загубих много време, но това ми беше защитата-от други хора, да допусна някой друг в живота си. И така...Затова винаги се насочвам към хора, с които никога няма да се получи. Но ако наистина си влюбена и го обичаш, направи нещо по въпроса. Може и той да се чувства като теб.
-
Имай търпение! Когато си отвори очите за истинското момиче, ще види теб и сам ще поиска да сте заедно. А относно интересите ви - едно е да си приятел с някого, съвсем друго е да сте нещо повече. В последствие намирате повече недостатъци, които са били скрити по време на приятелството и идва жестокото разочарование. Имай го в предвид. Успех и поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
