Профучават край мен ешелоните на дните ми. Понякога не сварвам да ги видя - докато вдигна глава и... няма ги.
И само ехото остава да трещи в ушите ми. Само въздушната струя, от профучаването им, залюлява главичките на цветята, които садя.
Кантонер съм.
А в ешелоните превозват ранените ми и убити мечти. Връщат ги от фронта. Фронта на живота. Дори не знам къде е този фронт, не чувам канонадата му, не го и виждам. Само ешелоните на дните си виждам понякога. И зная какво превозват.
Моите малки ранени и убити войничета!
Моите мечти, стремежи, тайни желания и копнежи. Те са се били безстрашно на фронта на живота.
Заради мене са воювали!
А сега ги връщат смазани в тила, за да ги погребват, оперират, ампутират и кърпят.
Отдавна спрях да броя ешелоните. Спрях и да изпращам с цветя заминаващите, но все така продължават да ги връщат от фронта.
Все така ешелоните на дните ми профучават край мен, пълни с осакатени и убити.
И аз все така садя цветя, край варосаната стена на кантона си...
Оранжеви ла ...