6.03.2008 г., 23:27

Жена

7.5K 1 3
1 мин за четене

            ЖЕНАТА!  Какво е тя?  Живот, подкрепа, грижа, майка, истина, копнеж, вдъхновение, цвете, ангел, демон, икона, светица, мечта, идеал, сила... Можем да изброяваме до безкрай и пак няма да „нарисуваме” нея – българската жена.

            Връщайки се назад във времето, търсейки истината за нейния  образ, я откриваме в Родопите и най-древния култ към богинята–майка  -  начало на всичко; в старите летописи като смела амазонка;  като воин и пазител на семейството и дома;  сред имената на войводите, бранили свободата на Родината;  в легендата за 40-те  девойки, вплели косите си и полетели към морската бездна, защитавайки своята чест и вяра;  в свещените стихове на Ботев и Вазов, описали българската майка-юнашка;  в демонстрациите за равноправие и издигане в обществената йерархия;  у дома – прегърнала детето си  - тихо пееща любимата му песен;  унесена в изгарящата прегръдка на любимия;  загрижена и отговорна на работното си място; ... навсякъде,  във всичко виждаме частици от нея – жената.

            И все пак къде е тя,  каква е истинската съвременната жена? Еманципирана и решена да се издигне в кариерата си. Вярна съпруга – изграждайки с финес семейното огнище. И най-важното – създателка, творец, източник на живота – МАЙКАТА, потъваща в пълните с искрена обич детски очи и опиянена от най-милото обръщение на света – МАМО.

            Това  е  ЖЕНАТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БРАВО! Силно и въздействащо есе!
    Добре дошла в "Откровения", Вили!
    Хареса ми стилът ти! Ще чакам други твои творби
  • БРАВО СТРАХОТНО Е !!!
  • "МАЙКАТА, потъваща в пълните с искрена обич детски очи и опиянена от най-милото обръщение на света – МАМО." - Разчувства ме...

    Прекрасно есе посветено на българската жена. Поздравявам те!!!

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...