Аnna (Ана Янкова) 20 ноември 2018 г., 17:56 ч.

Жената с кученцето 

55 0 6


Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислено гледаше напред, без да вижда минаващите коли и хора... В прикритите черти личеше отминала тревога и обезсърчена младост. Тялото и бе фино, малко слабо, бе загърдена, облечена с яке, но в цялата и фигура имаше сякаш нещо аристократично. Нарекох я ”жената с кученцето” и много ми се искаше да я нарисувам. Отново да взема четките,боите и листовете и да се завърна, там, където изхвърлих ненужното преди време щастие, отричащ и обезверен.
Рисувам, рисувам и рисувам.... Не говорим, а мълчим. Не се познаваме, но сякаш съм я срещал в сънищата. Тя тича към мен, усмихната и косите и се развяват, красиви и мокри от силния есенен дъжд... Или  вятърът нашепва в тях?... Не!... Ръце в ръце се преплитат... Устни с устни се впиват... Палитра от червено, жълто, зелено, лилаво....
На следващия ден, когато станах, отпивайки от чашата с кафе, видях, че цветовете са потъмнели и червеното се слива с черното, а жълтото прелива като изгарящо слънце...
Зеленото е мръсно- кафяво, а лилавото - има чертите на демонска сила...
Потърках очи, после пак, отново и отново - листът липсваше. Единствена тишината потропваше по стъклата на прозореца.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аnna (Ана Янкова) Благодаря, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Още от заглавието си помислих за "Дамата с кученцето" от Чехов!
    Но явно това друга разходка.
    Харесва ми! Наистина има мистичен привкус!
  • Аnna (Ана Янкова) Благодаря от сърце, Илияна!🙂 Жените са музи,когато са тъжни, или щастливи! А любовта е вечна тема🙂
  • LiaNik (Илияна К.) Ех, тези хубави жени, когато са тъжни и мълчаливи, мъжете все ги възхваляват, а когато са усмихнати и щастливи се влюбват в тях. Произведението ти Ана този път наистина прилича на картина, която дъжда е навалял и създал своя тъжна проекция от живота.
  • Аnna (Ана Янкова) Благодаря, Петър!🙂
  • Петър1 (Петър Димитров) Мистично е, размито като акварел под душа...
    хареса ми

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.