27.08.2008 г., 13:59

Живот

1.7K 0 1
Прекрасен... но опасен.
Чувствен... но мразен.
Нужен... но брутален.
Ах, как го обичам!

Опасен... но нужен.
Мразен... но искан.
Брутален... но верен.
Колко е красив!

Обожавам уханието на утринната болка.
Нещастието по лицата на хората ме обърква.
Тъгата в душите, на масата, ме дразни.
Сивото ежедневие на останалите ме побърква.
А Н.И.Е. ще продължим в това, наречено Живот... на масата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Николето, моме напето!
    Кви ги редиш и ти?... Все на маса ли ще седиш, цял живот?

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...