Aug 27, 2008, 1:59 PM

Живот

  Essays » Others
1.7K 0 1
Прекрасен... но опасен.
Чувствен... но мразен.
Нужен... но брутален.
Ах, как го обичам!

Опасен... но нужен.
Мразен... но искан.
Брутален... но верен.
Колко е красив!

Обожавам уханието на утринната болка.
Нещастието по лицата на хората ме обърква.
Тъгата в душите, на масата, ме дразни.
Сивото ежедневие на останалите ме побърква.
А Н.И.Е. ще продължим в това, наречено Живот... на масата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Николето, моме напето!
    Кви ги редиш и ти?... Все на маса ли ще седиш, цял живот?

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...