Животът - Битка от която човек не излиза жив
Животът - Битка от която човек не излиза жив
Подпирам се на стената! Отпускам цялата си тежест на нея! Сетивата ми се пренасищат от емоция! Не, не мога да издържа на напрежението в мен и изпускам всичката емоция, капка по капка, сълза по сълза! Започналия лек плач се превръща във водопад от тъга и ридания! Боли ме, боли ме всичко отвътре! Свличам се на земята, сядам и закривам очите си с ръце! Ала сълзите продължават да се леят!
- Омразна ми!
Се извиквам аз с все сила! Омразна ми от тази постоянна борба, от тази война без цел и мотив! Та аз не съм военно началник, а водя война със света, със себе си! Всеки свободен човек я води! Свободен духом, не телом!
Все още съм на земята, паднал от ударите на съдбата! Избра да ме накаже! Може би ако има минал живот, аз съм бил Военно началник и сега изкупвам кръвта, която съм пролял! Или може би това е поредния горчив тест на съдбата!
Все още не мога да се изправя! Плача и ридая съдбата безпомощен на земята! Нямам сила да се боря с болката в мен и я изхвърлям всичката със сълзите, който се стичат по моето лице! Последните осем месеца са били един ад за мен с възможно най-тъжния край! Но не това ме боли! Боли ме това, че във всички около мен се е вселил БРУТА! Седят и се смеят на моите несполуки! Радват се на това, че моя живот се разпада! Та един от доверените ми хора, няма смелостта да ми го каже в очите, а го разбирам от посредник! Обръщам се към него мислено докато съм на земята:
- И ти ли Бруте!
Виждам само завистта и радостта на хората! Те се радват на моите мъчения, ала продължават да завиждат! Сигурно ще спрат да завиждат когато ми бъде отнето всичко, включително и живота! Останалите който не се радват седят настрана и съжаляват! Съжаляват ме за това, че съдбата така ме е наказала! Така става и с всеки, но според мен всеки заслужава повече от тяхното съжаление, защото един войн заслужава много повече! Войн е всеки от нас докато живее, ала никой от тези войни не излиза жив! Защото животът е една битка, която ни прави войни, а никой от нас не излиза жив от бойното поле, което е живота! Затова се моля когато и аз приключа своята битка, хората да ме помнят не със съжаление! Когато ме споминат да им идва на ум:
- Ехх този войн ценеше много достойнството и доблеста! Той водеше своята битка с достойнство и доблест!
Ставам отново! Изтърсвам от себе си праха! Готов да продължа своята битка със съдбата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стивън Всички права запазени
само оценки и никви коментари 
