20 мар. 2006 г., 20:22

Животът - Битка от която човек не излиза жив 

  Эссе
3226 0 5
3 мин за четене

Животът - Битка от която човек не излиза жив

 

 Подпирам се на стената! Отпускам цялата си тежест на нея! Сетивата ми се пренасищат от емоция! Не, не мога да издържа на напрежението в мен и изпускам всичката емоция, капка по капка, сълза по сълза! Започналия лек плач се превръща във водопад от тъга и ридания! Боли ме, боли ме всичко отвътре! Свличам се на земята, сядам и закривам очите си с ръце! Ала сълзите продължават да се леят!

-         Омразна ми!

 Се извиквам аз с все сила! Омразна ми от тази постоянна борба, от тази война без цел и мотив! Та аз не съм военно началник, а водя война със света, със себе си! Всеки свободен човек я води! Свободен духом, не телом!

 Все още съм на земята, паднал от ударите на съдбата! Избра да ме накаже! Може би ако има минал живот, аз съм бил Военно началник и сега изкупвам кръвта, която съм пролял! Или може би това е поредния горчив тест на съдбата!

 Все още не мога да се изправя! Плача и ридая съдбата безпомощен на земята! Нямам сила да се боря с болката в мен и я изхвърлям всичката със сълзите, който се стичат по моето лице! Последните осем месеца са били един ад за мен с възможно най-тъжния край! Но не това ме боли! Боли ме това, че във всички около мен се е вселил БРУТА! Седят и се смеят на моите несполуки! Радват се на това, че моя живот се разпада! Та един от доверените ми хора, няма смелостта да ми го каже в очите, а го разбирам от посредник! Обръщам се към него мислено докато съм на земята:

-         И ти ли Бруте!

 Виждам само завистта и радостта на хората! Те се радват на моите мъчения, ала продължават да завиждат! Сигурно ще спрат да завиждат когато ми бъде отнето всичко, включително и живота! Останалите който не се радват седят настрана и съжаляват! Съжаляват ме за това, че съдбата така ме е наказала! Така става и с всеки, но според мен всеки заслужава повече от тяхното съжаление, защото един войн заслужава много повече! Войн е всеки от нас докато живее, ала никой от тези войни не излиза жив! Защото животът е една битка, която ни прави войни, а никой от нас не излиза жив от бойното поле, което е живота! Затова се моля когато и аз приключа своята битка, хората да ме помнят не със съжаление! Когато ме споминат да им идва на ум:

-         Ехх този войн ценеше много достойнството и доблеста! Той водеше своята битка с достойнство и доблест!

 

Ставам отново! Изтърсвам от себе си праха! Готов да продължа своята битка със съдбата!

© Стивън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • оле, страхотно е!
  • мН е ХубАво тоВа ЕсеНце...иМА ВърХу КАкво да Се ЗАмиСлим...
  • "Ехх този войн ценеше много достойнството и доблестта! Той водеше своята битка с достойнство и доблест!" Мисля, че това е най-важното за
    всеки човек - да живее своя живот с достоинство и доблест. Това би значило, че не е живял напразно. Изненадана съм, че от толкова много прочели, само 4 са дали оценки и само 1 е коментирал. От мене - 6 и поздравления!
  • еее най-накрая 1 коментар начи само оценки и никви коментари мерси все пак, че си отделила малко време да го прочетеш и осмислиш! Мерси и за коментара
  • Много хубаво написано, но и много вярно.Много съм щастлива,че имаш достатачно сили да станеш и да продължиш.Съгласна съм с теб.Никой не излиза жив от битката с ЖИВОТА!Браво.
Предложения
: ??:??