Животът е дар
Родих се в свят изтъкан от толкова много безкрайности - безкрайността на глупостта на политиците, на силикона на кифлите, на еманципацията на успелите жени, безкрайността на потъпканите ценности и морални устои. Родих се и... сякаш умрях!
Ще си кажете, че е доста песимистично да се мисли така? Ами да, прави сте!
Но нека преди да почнем да обясняваме какъв прекрасен " въпреки всичко" е животът, да се замислим защо сме все по-болни, все по-злобни, все по-тъжни и все по-неспособни да обичаме истински , а още по малко пък до Край!
Днес видях на улицата прекрасно малко момиченце, с меки руси къдрици и ярко сини очи, които сякаш бяха превзели цялото му детско личице. Подскачаше около една добре облечена наглед млада дама и смело събираше нападалите по земята кестени, след което ги захвърляше по минаващите автомобили до самия тротоар- действие, в което едва ли изобщо тя влагаше нещо съзнателно, защото по видима моя преценка нямаше повече от 2-3 годинки. Майката, толкова заета да пише нещо по чата в златистият си смартфон (поне той е смарт), беше пропуснала случващото се и с видим ужас реагира, когато откри какво точно прави малката и принцеса. Грабна кестените от нежните, бели ръчички, взе да крещи истерично как "ей сега ще се счупи колата на някой батко, заради което мама може да влезе в затвора" и просто така, чисто дидактично плесна един звучен шамар по задните части на момиченцето, че да се вкара малко авторитет.
Детенцето, видимо неразбиращо поведението на млада си майка, започна тихо да подсмърча и плахо наведе глава. Сви се на топка и цялата руменина по личицето и изчезна в миг. Тъга... Едно малко дете изпитваше видима тъга! А една модерна майка продължи да си пише по чата с усмивка на лице...
Е, нищо особено на пръв поглед като случка, но вече моят ден не можеше да бъде прекрасен, защото ничии детски сълзи не носят щастие на нормалния човек. По същият начин не носи щастие и постът, спечелен с измама, силиконът, прикриващ липсата на любов, свръхамбицията и кариеризмът, заместващи напълно пустия личен живот. Защото в историята на света никога не са носели щастие постиженията, а преживяванията- това да има с кой да споделиш комат сух хляб е много по- ценно от това да имаш лъскава черна лимузина, в която да пътуваш сам по пътищата на собствения си пуст живот...
И аз мили дами и господа, предпочитам да нося едни скъсани кецове две години, но с тях да премина улиците на света, отколкото да прекарам дните си в лачен чипик, с който може само да се мачка човешката душа!
Иначе да - животът е дар! Насладете му се...
© Адриан Стамболиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Има още надежда за този свят с млади хора като Вас с такава ценностна система!!
-
Мерси
-
Много време трябва да мине, за да се осъзнаем, че живуркаме в битието и не забелязваме, че истинският живот е в сърцата ни! Много харесах! Браво!
-
Благодаря
-
Напълно споделям - и констатациите, и болката, и просветлението! Харесах и като есеистичен изказ! Поздрав!
-
човешката душа може да се смачка и с един жест, постъпка или отношение..., или безразличие...!!!
"И аз мили дами и господа, предпочитам да нося едни скъсани кецове две години, но с тях да премина улиците на света, отколкото да прекарам дните си в лачен чипик, с който може само да се мачка човешката душа!' -
Тъга и болка и още Нещо - мерзост..., ами ако изчезне тази мама с този батко - просто "забие на някъде" както се казва, и после се върне, при детенцето и се усмихва мило, мило...!!!
"Детенцето, видимо неразбиращо поведението на млада си майка, започна тихо да подсмърча и плахо наведе глава. Сви се на топка и цялата руменина по личицето и изчезна в миг. Тъга..., прекрасно малко момиченце, с меки руси къдрици и ярко сини очи, които сякаш бяха превзели цялото му детско личице..." -
"Детенцето, видимо неразбиращо поведението на млада си майка, започна тихо да подсмърча и плахо наведе глава. Сви се на топка и цялата руменина по личицето и изчезна в миг. Тъга... Едно малко дете изпитваше видима тъга! А една модерна майка продължи да си пише по чата с усмивка на лице..."
"Майката, толкова заета да пише нещо по чата в златистият си смартфон (поне той е смарт), беше пропуснала случващото се и с видим ужас реагира, когато откри какво точно прави малката и принцеса. Грабна кестените от нежните, бели ръчички, взе да крещи истерично как "ей сега ще се счупи колата на някой батко, заради което мама може да влезе в затвора" и просто така, чисто дидактично плесна един звучен шамар по задните части на момиченцето, че да се вкара малко авторитет."
Джак -
Моткам се аз..по света и у нас
Благодаря ви за вниманието -
Адмирации!
-
Айде бре Стамболиев ,къде се моткаш !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравление за това кратко, но съдържателно написано, великолепно есе!