Как се чувстваше? Нещо я разяждаше отвътре, нещо я караше да се съмнява в собствените си решения. Нещо, което беше едновременно толкова истинско и толкова фалшиво. Дали сънуваше? Не... Това със сигурност не беше сън. Бяха изминали почти 5 месеца от тяхната раздяла, а тя все още мислеше за него и се обвиняваше, че правеше такива неразумни и безсмислени постъпки, само за да го забрави. Може би това не е любов... все пак любовта изчезва, намалява с времето... може би и не съществува... Моника вярваше в тази любов въпреки всичко. Вярваше в искрените чувства и постъпки на хората. Но днес се случи нещо. Сякаш сърцето ù просто се прекърши. Изведнъж привидната сила, спокойствие вече бяха далеч. Сякаш не разбираше този свят на недомлъвки, на лъжи. Защо сами правехме живота си толкова сложен? Защо се оставяхме да бъдем погълнати от омразата, отмъщението... Тя се опитваше да разбере другите, опитваше се да проникне в света им, когато всъщност желаеше някой да опознае нея, както направи той... няк ...