Знаете ли как се руши светът? Трудно е да се опише с думи... Това се случва, когато те предаде любимият човек. Виждаш го все по-рядко и по-рядко, не намирате общи теми за разговор... Очакваш го с нетърпение, а в отговор получаваш хлад и тъпо равнодушие. С всички сили се опитваш да му обясниш нещо, но се сблъскваш с безразличието нежеланието му да те разбере. Плачеш, крещиш – но той не те чува...

Защо се получава така? Просиш само за капка внимание... толкова ли е много? Така ти иска всичко да е както преди, но разбираш, че това е невъзможно. Опитваш се да разговаряш с него, но отново се проваляш, и пак виниш и ненавиждаш себе си... А той само се усмихва в отговор. Красива и... чужда усмивка... Прекрасно разбира всичко, но не иска да те успокои. Тогава осъзнаваш, че си в безизходица, очите се изпълват с празнота; не можеш да се примириш с това, не умееш да живееш без него... В безизходица си, отчаян, светът рухва под краката ти... Нищо не можеш да правиш, единственото, което ти остава е да гледаш... Да гледаш как най-близкият ти човек се превръща в непознат. Никой не може да ти помогне, чувстваш се безсилен. Мечтаеш само за едно: да го върнеш отново, но той вече има нов живот, в който няма място за теб. Спомените за изминалото време още дълго ще раздират душата ти.

Светът ти се руши...