Каква роля има бащата в живота  на дъщеря си?

Първо това е първият мъж, който тя среща в живота си, второ - дълго време го смята за единствен. Те се срещат, когато момиченцето още не знае, че има много мъже по света, че те са различни и че може да ги "избира". От това какви отношения ще имат бащата и дъщерята в първите пет-седем години, зависи какво ще бъдат за нея мъжете в живота. Ще им се доверява ли, ще разчита ли на тяхната помощ, защита и въобще ще разбере ли какво значи мъжка любов?

Нека започнем с някои твърдения: на мъжете им е лесно да обичат дъщерите си. Защо? Преди всичко с тях могат да построят почти идеални отношения. В началото бащата "еднопосочно" се грижи, защитава, учи, при това той е най-силният, умен и авторитетен човек от света на възрастните. След това, когато дъщерята порасне, на свой ред приема да се грижи за таткото и мъжът престава да бъде само обожаван и нужен, а става обект на трогателно и нежно внимание... В същото време изградените отношения позволяват на бащата от време на време да се отделя в свой живот или работа, оставяйки дъщеря си на грижите на майката, като при това не чувства нито вина, нито нужда да изяснява отношенията. Тоест - остава свободен! Кажете, не е ли това мечтата на всеки мъж?

В наше време дъщерята вече не е товар, който трябва възможно най-бързо и изгодно да бъде предаден на съпруга. Бащите вече не са длъжни да им избират спътници в живота, не е задължително да се разделят с дъщерите си, давайки ги в чуждо семейство. Разбира се, тези въпроси и сега вълнуват мъжете, но не се приемат така фатално както преди.

На мъжете им е по-лесно да обичат дъщерите, отколкото синовете си, защото жената е единственото същество, пред което може да покажат своята любов, без да се притесняват от осъждане. Още повече, че момиченцето (за разлика от момченцето) не е нужно да се учи да скрива чувствата си. Освен това, над бащата не надвисват неговите собствени недостатъци, тъй като в сина си той вижда преди всичко себе си, своето продължение, а това значи и собствените си слаби места. За да промени това отношение към детето, трябва да се научи да вижда момченцето като друг човек и да му позволи да измине собствения си път, без да се увлича в поправяне на грешки, които на времето е направил бащата, и да не довършва това, което на времето не е довършил бащата... Но даже и бащата да се отнася мъдро и правилно със сина си, ще трябва да се примири с някой свои навици, които, ако е възможно, с удоволствие не би забелязал, но ще ги види като в огледало в сина си. С дъщеря мъжът се чувства по-свободен (не рискува да се срещне със собствените си недостатъци) и му е по-лесно да бъде добър баща за нея.