Луксът е нещо, което човек иска да притежава, нещо, което няма. За всеки един човек луксът е различен. За едни луксът е нова кола, дрешка или някоя мебел. За други луксът е един час свободно време. Това са хора, които имат всичко, но нямат най-важното - време с любимите хора. Дори това време да са шейсет минути, минути на щастие.
За мен луксът бяха едни ръкавици, които видях в един от онези скъпи магазини. Тогава ми се стори много смешно, защото се бях впечатлила от едни най-обикновени ръкавици. Нищо особено. Но за мен това беше лукса, да притежавам тези бели, нищо и никакви ръкавици. И това беше странно. После, като успях да си ги купя, се почувствах за миг малко по-значима от това, което бях всъщност. Тогава за миг си помислих, че от тук нататък мога да постигна своите цели, каквито и да са те.
Сега за мен понятието лукс означава да имаш хубаво семейство, работа и най-вече - добри приятели. Защото аз съм на мнение, че всичко друго може да ти бъде в излишък (въпреки че не е хубаво), но трябва да имаш верни и добри приятели!
© Александрина Всички права запазени
Само едно малко допълнение.
Според мен има още едни неща без които не можем.
Тях не бива да превръщаме в лукс за себе си.
Това са уменията и вещите, които ни помагат да изразим себе си.
Нещата, които дават живот на дарбите ни.
Творците "отделят от залъка си" да си купят бои, инструменти ...
И да не сме чак като тях, поне трябва да го имаме "на ум".
Иначе живота си минава и от нас не остава нищо.