Какво е любовта... Какво ли не даваме за нея - мечтите си, вярата си, сърцата си...
Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, вярно е, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания, а след това ни захвърля като останки от корабокруширал кораб...
Не искам да говоря за онази красива, истинска, споделена любов. Ще те запозная с любовта, която често пъти ние не виждаме - любовта, която се крие понякога само в един единствен поглед, изпълнен с толкова желания, че чак е трудно да си представим как едно малко сърце би могло да ги изпитва... Любовта, която живее може би точно до нас на съседната улица, любовта, която ни гледа от съседния чин, която съществува, за да е близо до нас и да ни дава надежда завинаги и по всяко време... Но, НЕ - ние ще отминем тази любов, ще я отхвърлим - разбира се, срам ни е, че някой може да обича, а ние стоим и чака ...