Какво мога да дам на България

есе

Ние, българите, сме древен народ. Миналото ни е пропито с дъх на  вино от Тракия, славянски мед, свободата на степни коне и мириса на жито и цветя.

Там някъде в древността Бог е оформил характера на българите. В него има  много устойчивост, красота, музика и любов.

Аз искам да дам от моята любов на родината си, чрез знанията си за нейната история и така да прославям мощта ù, мъдростта  и силата ù.

Ние, българите, сме странен народ. Знаем, че красотата е по-силна от всичко, а я прогонваме от живота си. После я търсим, но вече сме я загубили. Красотата все повече изчезва от човешките взаимоотношения, от човешките помисли. Аз искам да  върна доверието и красотата в хората, за да бъдем равни и да няма дискриминация между нас.

Не харесвам деленето на хората на българи и... другите. И затова за в бъдеще ще давам всичко от себе си да докажа, че няма по-нищожни и по-недостойни хора, а има самонадеяни човеци, които не признават другите малцинства. Толерантността е великото оръжие на единната нация.

Ние, българите, сме силен народ.

Цели 500 години  поробителите са се опитвали да заличат от лицето на земята българския народ. През черните години на робството, въпреки кланетата и покръстванията, песента и паметта са запазили  България и българите.

Българският народ е прославял страшния Индже войвода и Крали Марко.       

Българският род е отгледал славни свои синове като Ботев и Левски, Бенковски и Волов…

Колко знайни и незнайни чеда са пожертвали живота си в името на свободата ти, народе мой?!... Помниш ли?!...

А днес чужди хора искат да заличат паметта ти, да подменят буквите ти и да присвоят историята ти. Защото те знаят, че един народ умира, когато му отнемеш паметта. Колкото и славно да е миналото ни, толкова безславно ще е бъдещето ни, ако не знаем за своя род, история и корени.

Знанието е всичко. Затова ще се образовам и ще подтиквам и моите връстници към знание. Липсата на знание означава тъмнина. Днес България повече от всякога има нужда от светлина, от образовани млади хора, които знаят и могат. Това са творците на бъдеща България.

Ние, българите, сме талантлив и мъдър народ.

И защо тогава да продаваме таланта си и възможностите си в чуждите държави, а да оставяме България да жадува за нас. Искам да остана тук, в моята страна, защото мисля, че тя има голяма нужда от нашето поколение. Тук е моят дом, родителите ми, приятелите ми – всичко. Няма да се поддам на „модата” да работим за чужденци, в други държави.

Защото ние, българите, сме велик народ.

И вместо горчиво да оплакваме настоящето си и да чакаме някой да дойде и да оправи живота ни,  нека да вдигнем глава, да пречистим сърцата си  и да чуем как от Космоса ечи  гласът на една българка  “Излел е Делю хайдутин”.

Да отворим очи и да видим  преклонението на чуждестранните туристи пред красотите и културата на България.

Един мъдър български хан е изсякъл в камъка словата: ”Човек дори и добре да живее, умира и нека роденият по-късно си спомня за тези, които са били…”

И аз, родената по-късно, помня, че съм българка. Гордея  се с това и обичам земята, в която живея.

Казват, че днес България върви към Европа, но  истината е друга. Европа върви към нас, защото  ние от хилядолетия сме част от  Европа.