Като есенен лист
Пусна ме... Полетях, като есенен лист, ненужен, от клона.
Какъв наивник само бях, мислейки до последно, че заедно ще го направим. Как в една посока ще поемем с теб. Навън и нагоре - да летим на крилете на вятъра. Вплетени в едно, бродейки в пейзажа от чувства. Заедно, като огромен лист, единен и плътен. Движещ, безспирен поток от любов... различавайки се от другите. Онези - летящите сами, без посока и мисъл, безцелно кръжащи навред. Сенките от несподелени мечти.
Така го поиска... нека арбитърът бъде съдбата. Тази, която ще хване поотделно всеки от нас. С теб вече откъснати, непознати, различни. Ти и аз, поединично свободни. В пространство от самотни листа, всяко търсещо своя нов небосклон. И събития от безброй много срещи, сблъсъци на различни съдби. Бури, носещи болка от минало време.
Ние, вече сами - едни от многото, кръжащи навред. Търсещи бъдещето в хоризонта пред нас. Милиони, свободни, но смели. Всеки очакващ среща... с онова, другото свое листо.
По всичко личи - съдбата така е решила, вероятно за наше добро.
Тръгнах си, все пак имам достойнство. Любовта не се проси, нея сърцето я дарява. Аз продължавам, хванал здраво ръката на моята вяра. Силата, която ще ме научи как да летя свободно… за да стигна до мястото, където щастието ще срещне моята съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сед Всички права запазени
