18.06.2009 г., 14:15

Като за първи път тук

1.4K 0 2
1 мин за четене

Попаднах на този сайт случайно, разгърнах набързо няколко произведения, в които намерих и себе си и си рекох: "Защо да не опитам и аз да бъда един от тези, които споделят своите мисли, емоции, мечти и чувства, копнежи?" Мислил съм си винаги дали дълбоката емоционалност на хората е в пряка свързаност с тяхната интелектуалност или това не е съвсем така. Навярно ми предстои да разбера и това пътуване и среща с хора като мен тук, навярно би ме обогатило и би ме накарало да не се чувствам толкова самотен в този твърде прагматичен и материален свят, да почувстваш подкрепата на сродна душа винаги е било хубаво усещане, даващо ти сила да повярваш в себе си и да пазиш онова, което имаш, да го даваш на онзи, който го разбира, а не да отива някъде в нищото, непочувствано и непонятно, останало самотно и без посока. Дали еднакво сътворените сърца се привличат толкова неустоимо, спиращо дъха...? Зная и чувствам, че има хора, които таят своята вяра в любовта като едно чисто и вечно чувство, даващо ни надежда и устрем да бъдем и да вярваме в добротата човешка... навярно споделената утеха е по-топла от несподелената, тепърва ще узная, споделяйки с вас тези  мои стихове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много правилни мисли! Но там където са най-неразбрани хората, аз обичам да казвам: Не хвърляй бисерите си на свинете или ще ги стъпчат или ще ги изядат...
  • Здравей!

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...