12.11.2004 г., 13:10 ч.

Кога оживява камъкът 

  Есета
2433 0 4
2 мин за четене

Кога оживява камъкът

 

Вървях, сякаш като сред пустиня.Слънце ме печеше и сляг ме вълеше, сякаш сезоните се сменяха всяка минута. Бях уморена, бях тъжна, бях сама...Но на там усещах, че трябва да вървя. Задавах си хиляди въпроси, но нямаше кой да ми отговори на тях. Умората ме забладяваше, но вървях. Щях да стигна до върха, даже и там да умра...Тогава видях огромна скала, беше обградена от море. Направих крачка напред. Водата се отдръпваше с всяка  моя крачка...Невероятно! Колко странно бе това!!! Достигнах до скалата и заудрях с юмруци по нея – не последва нищо. Огледах се. Видях клон до себе си. Взех го и заудрях с двойно повече сила – пак нищо...Скалата, сякаш ставаше още по твърда и непробиваема. Ядосах се. Отчаях се. Нямаше и път назад. Бях като в капан. Умората ме завладяваше все повече. Нямах сили, дори да съм ядосана. Бях опостошена. Нямаше къде да си почина, затова се облегнах на скалата и оставих лицето си на жаркото слънце. Нека ме убие...Отпуснах се, не бях ядосана. Напротив, даже си наложих да съм силна. Да повярвам в съдбата си! Макар да знаех, че от мен зависи за миг се предадох.Тогава усетих раздвижване под гърба си. Обърнах се и с учудване загледах как пред мен се разкриват невероятни картини...Сякаш камъкът оживяваше, пред очите ми. С любопитство докоснах една от тях. В този миг, хиляди багри се разпръснаха пред очите ми...Направо онемях. Заслушах се. Дочух божествена музика. Приближих се и допрях ухо до скалата...Разперих ръце, сякаш за да я прегърна и потънах. Като в забрава и опианение. Затворих очи, предадох се...Там не беше топло, нито студено. Беше приятно, сигурно, истинско. Чудех се какво става. Бях объркана и в същото време се наслаждавах . Отворих очи...Беше като нереален, но все пак бе там при мен. Бях в прегръдките ТИ! Искаше ми се да попитам: “Къде беше?, Къде се изгуби толкова време?, Търсих те по целия свят”. Но думите останаха неизречени. Аз само усещах сигурността и едно такова душевно задоволство. Последното, което си помислих беше: “Сега вече знам, кога оживява камъкът”. Заспивайки до ТЕБ. За първи път в живота си изпитах такова блаженство. Някой биха казали, че открила съм любовта. Но за мен това чувство е НЕСРАВНИМО!

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??