manipuliram (Манипулирам)
123 948
18.01.2014 г., 18:43 ч.

Когато не ми казваш... 

  Есета » Любовни
2091 1 13
1 мин за четене

Когато не ми казваш…

                                                  /посветено/

 

          Когато не ми казваш, че ме обичаш, сякаш целият ми свят потъва в кратер на вулкан и в един миг всичко се изпепелява. Остава само прах, от който не мога да дишам… Задушавам се, опитвам да изляза на повърхността… Тъмно е, не виждам нищо… Когато не ми казваш, че ме обичаш…


         Когато не ми казваш, че ти липсвам, сякаш попадам в снежна лавина, която ме премята със страшна сила, усещайки как всяка кост на тялото ми се троши на стотици парчета… Студът обзема цялата ми същност, кръвта във вените ми замръзва и сърцето ми се сковава в лед… Когато не ми казваш, че ти липсвам…


         Когато не ми казваш, че ме желаеш, сякаш огнена стихия обзема съзнанието ми и чувствам как пожарът лумва в миг, обхващайки деня, нощта ми... Горещината е непоносима, а сърцето ми все така замръзнало… Когато не ми казваш, че ме желаеш…


           Когато не ми казваш, че ще те видя и изведнъж се появяваш на вратата ми в цялата си мъжка прелест, сякаш ставаш ореол, осветен от изгряващото слънце… Върху черния вулкан поникват бели маргаритки, снежната лавина започва да се топи като сладолед, а пожарът запалва слабините ми…

 

Тогава не ми казвай…

 

© Манипулирам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, г-н Екстазис! Наистина е поезия, особено когато любовта е приела образа на нежна бяла маргаритка
  • Звучи ми като поезия! Красиво и дълбоко, а тези маргаритки са си истинско творческо бисерче.
    Аплодисменти!
  • http://vbox7.com/play:85f9311c14

    Белите маргаритки са вдъхновение за много нежни души
  • Може би си права ... Аз през цялото време й крещях ... И от теб се уча! Мила М., признателен съм ти и за подкрепата срещу острата критика, на която бях подложен, макар че и тя може да ми е от полза! Прегръдка!
  • Ена, така е, мила! Аз се вдъхнових от едни очи, които говорят без думи и които се страхуват да изричат слова, за да не развалят магията...За мен думите са всичко в моя живот, докато не осъзнах, че понякога могат да бъдат безсловесни... Хехе "безсловесни думи"

    Благодаря ти, че си тук!
  • Хубаво!!!
    Абе най-добре е и с очите, и с думи, нали?
    Поздрав!
  • Да, думите понякога са недостатъчни да изразят чувствата...Един приятел казва, че през очите се надниква в душата...

    Сън, Поете, за мен е удоволствие, че наминахте тук.
  • Ти виж, в очите, М. Остави думите...
    Поздрав, мила!
  • Така си е!
  • Казвам ти, ама после ще се объркаме тотално!
  • не ми казваш
  • !!!
Предложения
: ??:??