18.01.2014 г., 18:43 ч.

Когато не ми казваш... 

  Есета » Любовни
1583 0 13
1 мин за четене

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, г-н Екстазис! Наистина е поезия, особено когато любовта е приела образа на нежна бяла маргаритка
  • Звучи ми като поезия! Красиво и дълбоко, а тези маргаритки са си истинско творческо бисерче.
    Аплодисменти!
  • http://vbox7.com/play:85f9311c14

    Белите маргаритки са вдъхновение за много нежни души
  • Може би си права ... Аз през цялото време й крещях ... И от теб се уча! Мила М., признателен съм ти и за подкрепата срещу острата критика, на която бях подложен, макар че и тя може да ми е от полза! Прегръдка!
  • Ена, така е, мила! Аз се вдъхнових от едни очи, които говорят без думи и които се страхуват да изричат слова, за да не развалят магията...За мен думите са всичко в моя живот, докато не осъзнах, че понякога могат да бъдат безсловесни... Хехе "безсловесни думи"

    Благодаря ти, че си тук!
  • Хубаво!!!
    Абе най-добре е и с очите, и с думи, нали?
    Поздрав!
  • Да, думите понякога са недостатъчни да изразят чувствата...Един приятел казва, че през очите се надниква в душата...

    Сън, Поете, за мен е удоволствие, че наминахте тук.
  • Ти виж, в очите, М. Остави думите...
    Поздрав, мила!
  • Така си е!
  • Казвам ти, ама после ще се объркаме тотално!
  • не ми казваш
  • !!!
Предложения