Когато не ми казваш...
Когато не ми казваш…
/посветено/
Когато не ми казваш, че ме обичаш, сякаш целият ми свят потъва в кратер на вулкан и в един миг всичко се изпепелява. Остава само прах, от който не мога да дишам… Задушавам се, опитвам да изляза на повърхността… Тъмно е, не виждам нищо… Когато не ми казваш, че ме обичаш…
Когато не ми казваш, че ти липсвам, сякаш попадам в снежна лавина, която ме премята със страшна сила, усещайки как всяка кост на тялото ми се троши на стотици парчета… Студът обзема цялата ми същност, кръвта във вените ми замръзва и сърцето ми се сковава в лед… Когато не ми казваш, че ти липсвам…
Когато не ми казваш, че ме желаеш, сякаш огнена стихия обзема съзнанието ми и чувствам как пожарът лумва в миг, обхващайки деня, нощта ми... Горещината е непоносима, а сърцето ми все така замръзнало… Когато не ми казваш, че ме желаеш…
Когато не ми казваш, че ще те видя и изведнъж се появяваш на вратата ми в цялата си мъжка прелест, сякаш ставаш ореол, осветен от изгряващото слънце… Върху черния вулкан поникват бели маргаритки, снежната лавина започва да се топи като сладолед, а пожарът запалва слабините ми…
Тогава не ми казвай…
© Манипулирам All rights reserved.
