Когато те покоряват други очи
Когато те покоряват други очи
Ще оставя някой друг да ти каже всичко, което не можах.
Да помоли за прошка, да поиска пощада...
Да ти разкаже за земята, за цветето и... синьото...
Ще му позволя да те убеди колко грубо и банално било е всичко преди Сега.
Да те отвоюва не на педи и на разстояния, а на надежди обвити с роса.
Нека си обичана със шепи или на лъжички, в малки дозички или на екс...
И този път ще бъдеш център, а не вселена, както мечтаеше преди!
Когато те покоряват други очи – погледни и повчярвай... не на мен, а на тях!
И аз ще бъда далечно размазан, петно от спомен, защотото нощта е студена само, когато e самa...
И защото най-хубавите чувства винаги заспиват преди да ги напиша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
