Вечното Слово на Бог не се променя при никакви обстоятелства. Независимо че са се случили в минали епохи, историите, за които четем в Библията, могат да получат своето практично приложение и в настоящето. Една такава история е описана в книгата Даниил, 3 глава. В разказа на пророка четем за заповедта на цар Навуходоносор, с която той нарежда целият народ да се поклони пред златния идол, който е издигнат на полето Дура.

Съдържащата се в този пасаж от Божието Слово аналогия със сегашното изискване от страна на управляващия елит да се кланяме на идоли (макар и това поклонение да изглежда по различен начин в сравнение с времето на разцвета на вавилонската империя) е толкова силна, че когато изследваме ситуацията, в която попадат героите от споменатата история Седрах, Мисах и Авденаго, можем да получим адекватни за съвремието напътствия за това как да стоим изправени, когато всички се кланят на идоли.

Тук е важно да уточним какво представлява един идол и в какво идолите от настоящето се различават от тези, които са се издигали във времето, в което е живял пророк Даниил. Кратките отговори на тези така важни за изясняване въпроси са, както следва: Бог е Един (макар и Триединен), а всяко нещо, което е издигнато на мястото, което принадлежи само на Него е идол; идолите в миналото са изваяни образи от човешки ръце, докато днес идолите са се вплели най-вече в идеологиите и светогледните концепции, които оформят начина на мислене на хората. 

И след тази важна уговорка нека се върнем към Даниил, 3 глава. Малко преди цар Навуходоносор да нареди издигането на високия шестдесет лакти (над 30 метра) златен образ, Даниил изтълкува един негов сън и заради това действие на пророка сякаш царят разбира колко велик е Бог. Бързо след първоначалната си еуфория обаче водачът на вавилонската империя забравя величието на Господ и вместо да запази страхопочитание поради факта, че има Някой, Който притежава цялата власт, решава да обожестви себе си.

Днес също забелязваме, че много представители на властта се противят на разбирането, че има Един, Който, за разлика от тях, притежава неограничена власт и сила. Свидетели сме на много модерни форми на самообожествяване от страна на тези, които налагат волята си за посоката, в която да се развива обществото. Примерите са наистина много. Спомнете си решенията за предефинирането на пола и брака, узаконяването на убийствата на неродените деца, решенията за ограничаване на автентични граждански свободи уж в името на здравето, сигурността, мира, толерантността, опазването на околната среда, равните права, спокойствието и др. Никой управник обаче не бива да забравя, че Истинският Бог е само Един и Той  е Бог на боговете, Цар на царете, Господ на господарите.

И днес, както във времето, описано в книгата Даниил, ако човек реши да не се кланя на издигнатите в обществото идоли, вероятно ще попадне в състояние на изолация от социалния живот. Всъщност целите на всеки идол се състоят точно в това – чрез призив за всеобщо поклонение той, от една страна, покорява част от населението, готова да му се поклони, а от друга страна – изолира тези, които не го зачитат. През нито една историческа епоха идолите не са толерирали, нито биха толерирали в бъдеще, в обществото да има контракултурни хора, които ценят свободата, и които издигат единствено и само Истинския Бог.

Един от важните изводи от историята в 3 глава на Даниил е, че във времена, в които хората се страхуват за живота си заради натиска на властта да се покланят на идоли, условията за доносничество стават изключително благоприятни. Когато разбират, че Седрах, Мисах и Авденаго няма да направят компромис със съвестта си, доносници отиват при царя и ги издават. Те внушават на царя, че тримата старозаветни герои на вярата не го уважават, не служат на боговете му и не се кланят конкретно на този идол.

През цялата човешка история същите тези три обвинения неизменно продължават да се отправят към всички християни – че не идолизират властта, че не формират своите ценности от съвременната култура и че не се покланят на идолите, които владеят обществено-политическия живот. Заради своята непреклонност тримата Божии служители биват вързани и хвърлени в огнената пещ, което, по всичко личи, е крайно неблагоприятно развитие на конфликта. Но това, което изглежда като поражение, се оказва една от най-силните илюстрации на победата над идолопоклонството. За да се стигне до тази победа обаче, тримата преминават през изключително трудни изпитания: да стоят изправени, когато всички се кланят, да застанат пред царя, без да се страхуват, и да устоят във вярата си дори с цената на това до заплатят с живота си.

Сблъсъкът с идолите днес е същият, макар и обстоятелствата да са различни. Ето защо и днес, както във времето на Даниил, за да има църква, която не се кланя на държавни, културни, идеологически, политически и всякакви други идоли, трябва да има хора, които са готови да платят цената и които имат силата като Седрах, Мисах и Авденаго да заявят: „Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.“