8.12.2009 г., 21:22

Кои сме ние?

2.6K 0 2
1 мин за четене

Седейки в празната класна стая, осъзнах, че дванайсет години просто минаха - ей така. И сега накъде? Какво знаем ние за света, за живота? Учим толкова много, но колко от тези неща ще ни спасят в джунглата на обществото? Отговорът е прост - николко. Зубрим празни думи дванайсет години - деветдесет  процента от които си остават там, в стаята - нито ги помним, нито ни трябват. Това е нечестна загуба на време, а животът, казват, бил кратък. Индивидът живеел средно шейсет и шест години. Издишвал тоновe въздух. Образувал кинетичнa енергия... Е,и? Цитираме мисли на велики автори, знаейки всичко за тях, а не знаем кои сме ние. А какво, всъщност, е човекът? Получаваме ли този отговор? Знаем всичко за него, но не и какво представлява. Тъжно е как ограничено затваряме това същество в клетка, за да му кажем какво e, а всъщност никой не знае. Не сме сигурни дори как се е зародил животът или земята. И вероятно никога няма да разберем. Тъжно е, когато знаем отговорите на хиляди въпроси, но не и на най-важните. Кои сме? Откъде идваме? И накъде вървим? Има ли някой, който ни гледа и съди действията ни, или ние просто съществуваме без по-висша цел?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако повярваш в Бог, повечето от въпросите ти автоматично получават отговор!
  • Мислите на великите хора, които е трябвало да цитирате са, за да стигнете до своите мисли и отговори, включително и на въпросите, които задаваш!

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...