КОЙ, АКО НЕ НИЕ
Есе
Кой, кой да е, като не сме ние? Нали уж ние сме онова светлото, хубавото бъдеще, дето всички него чакат... Ние сме хората, дето ще оправят МАЙКА БЪЛГАРИЯ! УЖ... И за какво да живеем? Да оправяме грешките на комунистите, или да оправяме още по-големите грешки на демократите, или да оправяме нашите грешки, или пък да се оправяме, че да има кой да ни оправя грешките...?
Кой е тоя, дето ще дойде и ще оправи нашатa свидна татковина? И как ще я оправи...?
Както казва баба ми ,,Сичките сте едни дол дренки!’’. И ме оставя да я гледам с недоумение. Права е жената. Скоро ли ще дойде този, дето мoже всичко? Как ще изглежда - красив, изкъпан и сресан, или несретник ще бъде? Дали пък няма да е някаква различна дренка от оня дол? И какво толкова ще направи?
А защо да го чакаме? Защо да има “някой”, който всичко ще оправи? Не сме ли ние тия, които ще променят България? Мързи ни да сме хора! Толкова ли изпаднахме вече в тая пуста дупка на мизерия, глад, разочарование и завист, че няма кой да каже “Айде бе хора, ние сме!”?
Тъжното е, че и аз съм от тия, дето мислят за материалните богатства. Апартаменти, коли, пари. ”Нормален живот” НЯМА ТАКОВА НЕЩО! Трудим се сега и учим с една-единствена мечта - да отидем в чужбина... Какво повече има? И после защо ни е зле държавицата? Е как няма да е зле, като никой не я уважава, никой не иска тука да живее и тука да създава? Какаво да е друго? Германия, Англия, Америка...? Там ли е бъдещето?
Никой няма това, ние което имаме тук!
Пет века предците ни са давали живота си, за да не бъдат поробени, а днес ние правим всичко възможно да се поробим някъде! Там да не би да има нещо, което тук да липсва? Има ли друго място с такива планини и до тях море? Има ли плажна ивица в света, където на плажната алея да има борчета? Има ли място с толкова девствени гори и поля, където не е стъпвал човешки крак? Има ли друго небе, тъй красиво и синъо, има ли друга земя - плодородна и чиста?
А ние искаме да изгубим и продадем всички тия богатства, които ни е дал Бог! Искаме да предадем миналото и да изгубим бъдещето си! Трябва ли да е така? Защо да не запазим себе си, идентичността си, природата, миналото и бъдещето си? Това сме ние! Трябва да ни има! Че нашият народ през какво ли не е минал, какво ли не е видял, каква ли мъка или радост не е почувствал?
Сега земята, попивала краъвта на предците ни, е застроена с “красиви кооперации” по хиляда евро квадрата!
Къде сме ние бе, хора? Къде е оня Българин, дето е жив, не за колите и апартаментите си, а заради жената, децата и родината си? Има ли го този, дето е горд, че се родил на това късче земя? Нека излезе, нека дойде пред мен и нека каже “Аз съм тоя, дето е горд и дето с вдигната глава се боря за родината си!”!
Всичките са големи патриоти, нищо че не живеят в България...
А после се питаме кой ще оправи, бягаме от вината, не поглеждаме в себе си, за да видим, че заради нас самите сме толкова зле!
НЕКА СЕ ИЗПРАВИМ И ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ, КАКТО СА ГО ПРАВЕЛИ ПРЕДЦИТЕ НИ! Заради тях сме тук! Те заслужават ние да бъдем! Нека децата ни се гордеят с нас, нека ние се гордеем с тях, нека, нека станем и нека сме себе си, и нека не продаваме РОДИНАТА, БЪДЕЩЕТО И МИНАЛОТО СИ, защото те ще ни съхранят!
НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, НЕКА СМЕ БЪЛГАРИ!
01.11.2008
© Валерия Геогиева Всички права запазени
Какво точно е България? И как точно ще се бориш за нея? Не е ли една химера?
България, родина, татковина, борба - все думи изпразнени от съдържание за мен.
Има места където искаш да бъдеш, съответно и места където не искаш да бъдеш. Има хора, с които искаш да бъдеш и съответно такива, с които не искаш да бъдеш. По стечение на обстоятелствата често се случва в наши дни да бъдеш изправен пред дилемата, да бъдеш на място където искаш да бъдеш, но с хора, с които не искаш да бъдеш или да да заминеш за място където не ти се иска много да бъдеш, но с хора, с които би искал да бъдеш.