Кой, ако не ние
КОЙ, АКО НЕ НИЕ
Есе
Кой, кой да е, като не сме ние? Нали уж ние сме онова светлото, хубавото бъдеще, дето всички него чакат... Ние сме хората, дето ще оправят МАЙКА БЪЛГАРИЯ! УЖ... И за какво да живеем? Да оправяме грешките на комунистите, или да оправяме още по-големите грешки на демократите, или да оправяме нашите грешки, или пък да се оправяме, че да има кой да ни оправя грешките...?
Кой е тоя, дето ще дойде и ще оправи нашатa свидна татковина? И как ще я оправи...?
Както казва баба ми ,,Сичките сте едни дол дренки!’’. И ме оставя да я гледам с недоумение. Права е жената. Скоро ли ще дойде този, дето мoже всичко? Как ще изглежда - красив, изкъпан и сресан, или несретник ще бъде? Дали пък няма да е някаква различна дренка от оня дол? И какво толкова ще направи?
А защо да го чакаме? Защо да има “някой”, който всичко ще оправи? Не сме ли ние тия, които ще променят България? Мързи ни да сме хора! Толкова ли изпаднахме вече в тая пуста дупка на мизерия, глад, разочарование и завист, че няма кой да каже “Айде бе хора, ние сме!”?
Тъжното е, че и аз съм от тия, дето мислят за материалните богатства. Апартаменти, коли, пари. ”Нормален живот” НЯМА ТАКОВА НЕЩО! Трудим се сега и учим с една-единствена мечта - да отидем в чужбина... Какво повече има? И после защо ни е зле държавицата? Е как няма да е зле, като никой не я уважава, никой не иска тука да живее и тука да създава? Какаво да е друго? Германия, Англия, Америка...? Там ли е бъдещето?
Никой няма това, ние което имаме тук!
Пет века предците ни са давали живота си, за да не бъдат поробени, а днес ние правим всичко възможно да се поробим някъде! Там да не би да има нещо, което тук да липсва? Има ли друго място с такива планини и до тях море? Има ли плажна ивица в света, където на плажната алея да има борчета? Има ли място с толкова девствени гори и поля, където не е стъпвал човешки крак? Има ли друго небе, тъй красиво и синъо, има ли друга земя - плодородна и чиста?
А ние искаме да изгубим и продадем всички тия богатства, които ни е дал Бог! Искаме да предадем миналото и да изгубим бъдещето си! Трябва ли да е така? Защо да не запазим себе си, идентичността си, природата, миналото и бъдещето си? Това сме ние! Трябва да ни има! Че нашият народ през какво ли не е минал, какво ли не е видял, каква ли мъка или радост не е почувствал?
Сега земята, попивала краъвта на предците ни, е застроена с “красиви кооперации” по хиляда евро квадрата!
Къде сме ние бе, хора? Къде е оня Българин, дето е жив, не за колите и апартаментите си, а заради жената, децата и родината си? Има ли го този, дето е горд, че се родил на това късче земя? Нека излезе, нека дойде пред мен и нека каже “Аз съм тоя, дето е горд и дето с вдигната глава се боря за родината си!”!
Всичките са големи патриоти, нищо че не живеят в България...
А после се питаме кой ще оправи, бягаме от вината, не поглеждаме в себе си, за да видим, че заради нас самите сме толкова зле!
НЕКА СЕ ИЗПРАВИМ И ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ, КАКТО СА ГО ПРАВЕЛИ ПРЕДЦИТЕ НИ! Заради тях сме тук! Те заслужават ние да бъдем! Нека децата ни се гордеят с нас, нека ние се гордеем с тях, нека, нека станем и нека сме себе си, и нека не продаваме РОДИНАТА, БЪДЕЩЕТО И МИНАЛОТО СИ, защото те ще ни съхранят!
НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, НЕКА СМЕ БЪЛГАРИ!
01.11.2008
© Валерия Геогиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Кой, ако не ние?! Първо да спрем да си изхвърляме пепелниците през прозореца, да не пресичаме на червено, да не караме в нетрезво състояние. Да си почистим пред блока. Кой е изхвърлил тоя боклук?! Не е кмета, не са американците и руснаците не са. Значи сме си ние. И като почистим и започнем разделно и в посочените за това места да си изхвърляме боклуците, ще ни стане приятно, ще се усмихнем, ще поздравим съседа...Така се започва, а после...После ще ни е приятно да живеем тук и сега. То ако всичко ни е подредено и други ще искат да живеят в България. Я колко е лесно на думи! Ами да започваме, а?! За мен от България по-прекрасно място няма!!! "Не трябва да се жалваме от живота: той никого не държи." Сенека
-
Искам да успокоя всички- есето в момента е в ръцете на кмета на Варна- Кирил Йорданов. Надявам се да го накра да се замисли...Ако може. Благодаря за коментарите!
-
Страхотно си го написала! Дано да се "събудим" от съня на материалното и да подадем ръка на хубавата ни страна,защото си права "..кой,ако не ние..."
-
Проблема е,че приказките са едно нещо,а действията - съвсем друго!И едното в 99,9% от случаите изключва второто...Есето е добро,но жалко че ще остане само като сбор силни думи върху електронен носител.Хората ,които четат и пишат тук имащи мисловния потенциал да осъзнаят тези думи никога няма да се хванат да правят революция.Така че няма нужда някой да се хаби да публикува подобни неща според мен.
-
“Аз съм тоя, дето е горд и дето с вдигната глава се бори за родината си!”!Много ми хареса това,което си написала.Дано да се раждат повече хора разсъждавайки по този начин!
България над всичко ! -
-Ти си пламъкът светъл в тъмнината,ръката потъваща в блатото,гласът изгубил ехото!Като реклама сияйна си за безхаберието на Българина към който се обръщаш с главна буква.Докато изкуството не се постави на пиедистал-държавата ни ще бъде бедна и безлична,да!За мое наи-голямо съжеление отправено към всички писатели(защото те са будната съвест на народа ни)е това че никой до сега не е оставил коментар към твоето есе.Поздравявам те Валерия-протягам ти ръка за приятелство.Впечатли ме-БРАВО.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Какво точно е България? И как точно ще се бориш за нея? Не е ли една химера?
България, родина, татковина, борба - все думи изпразнени от съдържание за мен.
Има места където искаш да бъдеш, съответно и места където не искаш да бъдеш. Има хора, с които искаш да бъдеш и съответно такива, с които не искаш да бъдеш. По стечение на обстоятелствата често се случва в наши дни да бъдеш изправен пред дилемата, да бъдеш на място където искаш да бъдеш, но с хора, с които не искаш да бъдеш или да да заминеш за място където не ти се иска много да бъдеш, но с хора, с които би искал да бъдеш.