Компютърният вирус – технологично или социално явление

          Живеем в епоха, която преди 30 години като представа е съществувала само в лудите мечти на тогавашните тийнейджъри, фантастиката и филмите. Едва ли тогава някой си представял, че след толкова малко време животът ще е такъв. Докато анорексията е чумата на 21 век, то компютрите са неговият вирус.

          Като всяко нещо компютрите имат положителни и отрицателни черти в нашия живот. През последните няколко години компютрите се внедриха в нашето ежедневие и направиха много неща достъпни за нас. Дори някои неща, за които преди години нашите връстници само са си мечтали да видят и да усетят, като например да си говориш с човек от другия край на света, за нас са ежедневие и нещо съвсем обикновено. Донесоха ни улеснение и в някаква степен представа, че можем да контролираме всичко.

       Но някак си всичко стана прекалено лесно и достъпно. Ние, хората, спряхме да общуваме истински един с друг. Защо да излезеш някъде със приятели, като можеш да седнеш на компютъра, да се настаниш удобно в собствения си дом, да си включиш Skype и да си говорите. Защо да отидеш в книжарницата и да си купиш някоя книга, като можеш да си я поръчаш да ти я донесат вкъщи или пък даже да си изтеглиш от Интернет и да я четеш на компютъра.

      Постепенно спряхме да виждаме красотата от живота, спряхме да му се наслаждаваме истински, спряхме да живеем в реалността. Започнахме да живеем в един виртуален свят, където ако нещо не ни хареса, изключваме компютъра и всички гадни неща изчезват. Затова и по-голямата част от хората не могат да се справят с реалността и с всичко онези хубави и лоши неща, които им се случват всеки ден, защото в истинския свят не можеш да изключиш компютъра и проблемите да си отидат.

      Когато ние бяхме малки, компютрите не бях толкова силни разпространени, пък и не бяха толкова развити както сега. Събирахме се големи банди дечурлига и прекарвахме целия си ден в щури детски приключения и игри. Излизахме рано сутринта и се прибирахме капнали късно вечер. Сегашните деца не излизат да играят навън, а дремят по цял ден пред светещите монитори. Площадките са запустели, вече не се чува детски смях, не се играят игри на „Стражари-Апаши” или гоненка. Няма абсолютно никакво истинско щастие в живота на тези деца.

      Фантазията ни отдавна умря. Спряхме да мечтаем и започнахме да живеем в един прекалено прагматичен, машинизиран свят, където всичко ти се дава наготово. Няма нужда да се мърдаш за почти нищо от нашето ежедневие. Компютъризираният свят е сив и мрачен.

      Компютрите ни разкриват много възможности. Те са полезни за много неща и правят живота ни по-лесен. Всичко необходимо е само на едно щракване. Но все пак на мен ми се иска да дишам чист въздух. Да изляза и да ме погалят лъчите на слънцето. Да ме обрули вятърът по лицето. Искам да живея истински в реалността такава, каквато е, а не каквато компютрите я правят.