1.08.2012 г., 20:50

Копнеж

1.6K 0 1
1 мин за четене

Слепота. Светът му се състоеше от четири стени и нито един прозорец. Целият му живот щеше да мине така. Без да чуе изгрева, без да зърне вятъра. Искаше ли тя да стигне, да бъде там, да го докосне? Искаше ли да го целуне и обгърне, искаше. Но тя беше в нейните собствени четири стени. И това бе свят без врати и коридори. И тяхната среща бе невъзможна. Безсънни нощи тя прекарваше в опит да си спомни лицето му, но никога не успяваше.
Животът им бе отнет още рано и срещата им бе една.
Мъчеше се да си спомни усмивката, топлината на очите му, ръцете му, но в търсенето си тя се бе изгубила в смисъла на тези думи. Съществуваше ли той въобще? Плод на нейното въображение ли бе?
Вглъбяваше се тя в мислите си, в спомените си, докато не забрави коя е тя и топлината ù не си отиде.
Заживя тя живот в търсене, но на него ли бе той? Не помни. Но копнее, ами той копнееше ли?
Щяха ли да се срещнат извън тези стени? Погледите им щяха ли да се засекат? Не, защото така, в този свят от стаи, не ставаше. Не, защото всъщност сами те бяха издигнали тези стени и бяха забравили как да ги разрушат, ако някога са и знаели. И щяха те да умрат в копнежа си – никога щастливи, никога обичали, никога срещнали се.
Защото това бе наказанието за тяхната слепота – Копнежът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...