8.09.2019 г., 10:21 ч.

Котката, при която живея 

74 2 2
4 мин за четене

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Прочетох с удоволствие, Николина! Да, аз мисля, че човекът все още е неопитомен. Иначе нямаше да има насилие, вражди, войни. Резервоарът с инстинкти трудно ще се изпразни и напълни отново с "облагородено" гориво с по-високо октаново число. Животното и човека ги отличава степента на облагороденост на инстинктите.
    Най-ценното за мен в есето ти е това - едно котенце "знае" как да получи внимание, грижи, ласки, но ние, хората, дарени и със слово, изписали купища любовна поезия, пак може да се чувстваме като бездомни, премръзнали, изпосталели, мяукащи котенца. Обич и грижа не се изискват, не се просят, те се даряват доброволно, но ... изкуство е да събудим в някого намерение да ни "опитоми". Много си наблюдателна и вникваш във философията на видяното. Поздравления!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Хубаво есе. Животните усещат кога ги обичаш и ти се отплащат както могат. Връзката с животните е връзка с живота. Аз лично предпочитам кучетата, те са верни другари, до гроб. Котките са непредвидими, това не ми харесва. Котките са свободни, могат да те изоставят по всяко време. Но пък не отказват грижи и храна. Тарикатчета 😊

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.