Домашните котки са едни облагодетелствани четириноги. Получават грижи, подслон, храна, една дузина поклонници и са обичани от всички, защото са красиви, а са красиви, защото са „гледани“, както казваме. Дори и котето да е било мърляво и бездомно в момента, в който влиза в един любящ дом, става преобразено. Сгушва се в нечий скут и получава топлината на стопанина си безрезервно. Получава внимание само с едно „мяу“. По цял ден си стои на топло и наблюдава своите бездомни събратя от прозореца или терасата. И какво ли си мисли в този момент нашето домашно и обичано коте докато гледа навън? Няма как да знаем, но със сигурност е щастливо, че то има по-различна съдба, защото навън е винаги студено, тъй като няма кой да те обича. „Вън“ не може да бъде дом. „Навън“ ти си ничий, а от това няма по-страшно.
Да не си помислите сега, че имам домашен любимец? Не, нямам, защото мама не ми дава, както биха отвърнали децата, но това не пречи да не обожавам и да не помагам на всички котки, с които ме е с ...