Ей, кой си ти?
Крадецо!
Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят. Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш, че има там, което да ти послужи?!
Ей, кой си ти?
Крадецо любопитен, не се ли страхуваш, че като нахълташ,  ще се огледаш в празнотата на един смачкан и скучен живот?
Ей,  крадецо!
Кой си ти?
Нима нещо те накара да почукаш на вратата съвсем не като крадец?
И аз,  съвсем не като жертва,  да ти отворя и да те приема в моя смачкан, дори скучен живот,  и сега да го подреждам наново. Сега цветовете са други и ароматите, и думите, и музиката - всичко е различно от всичко, защото ти си различен крадец - от онези,  добрите,  или  по-скоро  от онези, които знаят как да отмъкнат всичко,  без някой да разбере и когато си тръгнат,  светът се изпразва без тяхното присъствие и без това, което отмъкват със себе си.
Крадец на души!  Не кради от мен - ти имаш всичко мое, затова не е необходимо...
Да, така се губи тръпката от нахлуването, от кражбата, от старанието, от плана, така се губи и желанието да крадеш.  Така аз ти давам,  без да е необходимо да лежиш в затвора на собствените си угризения след това.
Вземи телевизора - той е малко стар, малко прашен, чернобял,  по него предават филми с различна тематика, но общочовешки, телевизор,  в който съм изхвърляла неведнъж гадостите от живота си.
Вземи и пералнята - тя, абе какво да ти кажа за нея, Перла 04 - тече й помпата, но върши работа. В нея пускам на центрофуга изпостелялата си душа в момента,  в който отново почне да се тъпче неуморно и ненаситно с чувства. Така я изцежда, че нищо не остава и после празна и замаяна се намества в живота ми,  в ъгъла на стаята.
Вземи и хладилника. С него е забавно - той е с характер и трябва да внимаваш как се държиш с него. Работи, но от време на време - когато му се работи - "насила хладилник не се става", а и когато има нещо в него, щото "гладна мечка, не ще да замразява" - нещо такова...  Той е като мозъка ми, никога не работи напълно - или лявата, или дясната половина замразява.  Горната част е що-годе добре,  но надолу може да го ползваш за затопляне  и, точно като мозъка ми,  нищо не се задържа много дълго в него по две причини - или се разваля, или се изяжда,  и също като в мозъка ми,  почти винаги има бира в него.
Абе, взимай всичко!  Само не си давам простора -  той ми е от много скъп човек и там,  когато ми е тъпо си простирам случките от деня, от месеца, от годината. Можеше да е по-голям,  за да си простря цялото  съществуване на него,  ама няма да се оплаквам.  Там всичко се освежава и проветрява, всичко се избистря и идва на мястото си като го издуха малко вятърът. И, когато отново си прибера случките и случайчетата в малкия ми дом в ъгъла на стаята,  съм спокойна и си ги подреждам в един албум за случай и случайчета...
Та взимай всичко друго.  Има още нещо само - завивките ми...  Моля те и тях да ми оставиш, те са много скъпи,  защото в тях съм втрила аромата от страстта на един мъж...  Ама сега какво да ти разправям за мъже!
Остави ги да ме топлят, остави ми ръцете в тях,  които като октоподени пипала опознават всяка гънка на тялото ми,  остави ми устните в тях,  които упойващо ме изсмукват от света в ъгъла на моята стая и ме пренасят в оргазмения океан на лепкава сладост... Остави ми ги, моля те, остави ми и стенанията -  на теб за какво са ти? А на мен този шепот ми дава живот и като инжектирам всеки ден по-малко от него в ушните си канали се чувствам много добре и той заглушава всички негативни звуци. Остави ми и блясъка върху превиващите се в тласъци тела , с него храня погледа си и съм сита.  Той достига до стомашните ми мускули и ги присвива толкова, че да не усещам нито глад, нито жажда,  нищо, само безумно желание...
Ей, крадецо! Защо не взимаш нищо? Какво?
Ама как така се настани?! Ей!
Добре дошъл в моя малък живот в ъгъла на този свят в мойта стая...
Аха! Нямаш нужда от покана.
Седна на масата, порови се в хладилника, даже се пусна и ти на центрофуга...
Ей,  не може така, просторът си е само мой!  Ох,  добре де,  може да вземеш едно въже от него.
Заповядай!  Забрави ли, че си крадец,  или сега ще откраднеш душата ми?
Лека нощ!