Ей, кой си ти?
Крадецо!
Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят. Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш, че има там, което да ти послужи?!
Ей, кой си ти?
Крадецо любопитен, не се ли страхуваш, че като нахълташ, ще се огледаш в празнотата на един смачкан и скучен живот?
Ей, крадецо!
Кой си ти?
Нима нещо те накара да почукаш на вратата съвсем не като крадец?
И аз, съвсем не като жертва, да ти отворя и да те приема в моя смачкан, дори скучен живот, и сега да го подреждам наново. Сега цветовете са други и ароматите, и думите, и музиката - всичко е различно от всичко, защото ти си различен крадец - от онези, добрите, или по-скоро от онези, които знаят как да отмъкнат всичко, без някой да разбере и когато си тръгнат, светът се изпразва без тяхното присъствие и без това, което отмъкват със себе си.
Крадец на души! Не кради от мен - ти имаш всичко мое, затова не е необходимо...
Да, така се губи тръпката от нахлуването, от кражбата, от старанието, от п ...