Ей, кой си ти?
Крадецо!
Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят. Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш, че има там, което да ти послужи?!
Ей, кой си ти?
Крадецо любопитен, не се ли страхуваш, че като нахълташ, ще се огледаш в празнотата на един смачкан и скучен живот?
Ей, крадецо!
Кой си ти?
Нима нещо те накара да почукаш на вратата съвсем не като крадец?
И аз, съвсем не като жертва, да ти отворя и да те приема в моя смачкан, дори скучен живот, и сега да го подреждам наново. Сега цветовете са други и ароматите, и думите, и музиката - всичко е различно от всичко, защото ти си различен крадец - от онези, добрите, или по-скоро от онези, които знаят как да отмъкнат всичко, без някой да разбере и когато си тръгнат, светът се изпразва без тяхното присъствие и без това, което отмъкват със себе си.
Крадец на души! Не кради от мен - ти имаш всичко мое, затова не е необходимо...
Да, така се губи тръпката от нахлуването, от кражбата, от старанието, от плана, така се губи и желанието да крадеш. Така аз ти давам, без да е необходимо да лежиш в затвора на собствените си угризения след това.
Вземи телевизора - той е малко стар, малко прашен, чернобял, по него предават филми с различна тематика, но общочовешки, телевизор, в който съм изхвърляла неведнъж гадостите от живота си.
Вземи и пералнята - тя, абе какво да ти кажа за нея, Перла 04 - тече й помпата, но върши работа. В нея пускам на центрофуга изпостелялата си душа в момента, в който отново почне да се тъпче неуморно и ненаситно с чувства. Така я изцежда, че нищо не остава и после празна и замаяна се намества в живота ми, в ъгъла на стаята.
Вземи и хладилника. С него е забавно - той е с характер и трябва да внимаваш как се държиш с него. Работи, но от време на време - когато му се работи - "насила хладилник не се става", а и когато има нещо в него, щото "гладна мечка, не ще да замразява" - нещо такова... Той е като мозъка ми, никога не работи напълно - или лявата, или дясната половина замразява. Горната част е що-годе добре, но надолу може да го ползваш за затопляне и, точно като мозъка ми, нищо не се задържа много дълго в него по две причини - или се разваля, или се изяжда, и също като в мозъка ми, почти винаги има бира в него.
Абе, взимай всичко! Само не си давам простора - той ми е от много скъп човек и там, когато ми е тъпо си простирам случките от деня, от месеца, от годината. Можеше да е по-голям, за да си простря цялото съществуване на него, ама няма да се оплаквам. Там всичко се освежава и проветрява, всичко се избистря и идва на мястото си като го издуха малко вятърът. И, когато отново си прибера случките и случайчетата в малкия ми дом в ъгъла на стаята, съм спокойна и си ги подреждам в един албум за случай и случайчета...
Та взимай всичко друго. Има още нещо само - завивките ми... Моля те и тях да ми оставиш, те са много скъпи, защото в тях съм втрила аромата от страстта на един мъж... Ама сега какво да ти разправям за мъже!
Остави ги да ме топлят, остави ми ръцете в тях, които като октоподени пипала опознават всяка гънка на тялото ми, остави ми устните в тях, които упойващо ме изсмукват от света в ъгъла на моята стая и ме пренасят в оргазмения океан на лепкава сладост... Остави ми ги, моля те, остави ми и стенанията - на теб за какво са ти? А на мен този шепот ми дава живот и като инжектирам всеки ден по-малко от него в ушните си канали се чувствам много добре и той заглушава всички негативни звуци. Остави ми и блясъка върху превиващите се в тласъци тела , с него храня погледа си и съм сита. Той достига до стомашните ми мускули и ги присвива толкова, че да не усещам нито глад, нито жажда, нищо, само безумно желание...
Ей, крадецо! Защо не взимаш нищо? Какво?
Ама как така се настани?! Ей!
Добре дошъл в моя малък живот в ъгъла на този свят в мойта стая...
Аха! Нямаш нужда от покана.
Седна на масата, порови се в хладилника, даже се пусна и ти на центрофуга...
Ей, не може така, просторът си е само мой! Ох, добре де, може да вземеш едно въже от него.
Заповядай! Забрави ли, че си крадец, или сега ще откраднеш душата ми?
Лека нощ!
© Кая Todos los derechos reservados