Нима свободата винаги е табу? Най-добрите бойци при древните Викинги са били погребвани на корабите си, които са били превръщани в клада и така воинът е продължавал плаването си към Валхала, тоест към мечтата, бележеща пътя на живота му. Мечта за свобода, водеща началото си от вятъра, издуващ платната на кораба и продължена от огъня, който изпепелява същите тези платна, но не и мечтата. Въздух, земя, огън, вода. Но пътят не свършва тук, не може да бъде спрян дори и от пламъците, обхванали мотора на Питър Фонда в „Easy rider”. Мечтата за свобода винаги остава жива, винаги има някой, който да поеме факела и да продължи напред в тъмнината. Неразбран от другите, гонен и преследван от желанието им да го унищожат. Да унищожат различния, мечтаещия, мислещия и наслаждаващия се дори на най-дребните неща от живота.
Но ние оцеляхме! Мечтата оцеля, духът ни също е жив. Духът на хилядите, посещавали „Пешо Берон”, „Джагите”, „Кравай”, Синьото и други култови места. Спомням си безгрижните лета на Ара ...