Разговорът продължаваше с часове. Усещах как времето свършваше все повече и повече. Бяха минали съзнателни години и безкрайни мисли. Не се бяхме виждали от месеци, тя бе все същата- очарователна и тайнствена. Аз? Аз бях променена, леко счупена и безкрайно наранена. Не споделих какво съм преживяла, бях слушател и човек, който разбира без другите да знаят какво мисли и чувства. Осъзнавах, че с този разговор приключваше лятото и започваше новото начало, наречено нова учебна година. За повечето познати това не бе от особено значение, а за мен бе всичко, което не исках да изживявам отново и отново. Бе мъка за мен. Безкрайните изпитвания, купищата домашни и напрежението, което бе станало част от мен. Толкова бе силно чувството на омраза към училището, че не виждах хубавото в него. Може би, защото то дори не съществуваше!

   Все повече се стъмваше и трябваше да се прибирам. Прегърнахме се толкова силно, че за миг усетих как ми прошепна: ,,Спокойно, с теб съм". Знаех, че щеше да ми даде съвет и да бъде до мен. Но аз въпреки това бях сама. Сама с мислите и чувствата си. Смятах, че постъпвам правилно, а представата ми за правилно толкова се бе изкривила в последните месеци, че можех да направя всичко грешно и да съжалявам след това. СТОП! Спрях да мисля. Благодарих за прекрасната вечер и си тръгнах с усмивка, която прикриваше чувствата в мен. 

   На следващия ден госпожата по литература, все така весела и позитивна, влезе в класната стая и с приятен тон попита:
"Как мина ваканцията, скъпи ученици?''..Изтръпнах. Всички мисли и чувства се върнаха в мен. Вече не бях свободна, бях опитомен пленник, който се бунтуваше непрекъснато. Помислих и за неизказаните чувства и въпросите, които ме интересуваха. Исках да изкрещя и да върна времето назад, но едно тихо гласче шепнеше в мен:"Думи...., неказани навреме, след време стават излишни". Усмихнах се и с прикрито притеснение отговорих - ,, Ваканцията бе толкова желана и уникална, че исках да продължи вечно''.Бях силна и не показвах истинската си емоция. Учителката бе впечатлена от дръзкия ми отговор и ме помоли неочаквано: Смятам, че има какво да разкажеш, би ли споделила с какво завзе лятното си време?''. С любов, изстрелях аз и се усмихнах, надявайки се никой да не вижда спомените, които прикривах толкова силно!