Разговорът продължаваше с часове. Усещах как времето свършваше все повече и повече. Бяха минали съзнателни години и безкрайни мисли. Не се бяхме виждали от месеци, тя бе все същата- очарователна и тайнствена. Аз? Аз бях променена, леко счупена и безкрайно наранена. Не споделих какво съм преживяла, бях слушател и човек, който разбира без другите да знаят какво мисли и чувства. Осъзнавах, че с този разговор приключваше лятото и започваше новото начало, наречено нова учебна година. За повечето познати това не бе от особено значение, а за мен бе всичко, което не исках да изживявам отново и отново. Бе мъка за мен. Безкрайните изпитвания, купищата домашни и напрежението, което бе станало част от мен. Толкова бе силно чувството на омраза към училището, че не виждах хубавото в него. Може би, защото то дори не съществуваше!
Все повече се стъмваше и трябваше да се прибирам. Прегърнахме се толкова силно, че за миг усетих как ми прошепна: ,,Спокойно, с теб съм". Знаех, че щеше да ми даде съвет и д ...