goblenka (Маргарита Ангелова) 30 октомври 2018 г., 8:51 ч.

Където и да отидем... 

157 3 6

     На скоро прочетох книга, която отново провокира куп размисли у мен. Преди време ги бях разпределила тематично и за всяко имаше есе. Мразя да преписвам. За това... Всичко от начало! И по-синтезирано!

     Може ли човечеството да създаде справедливо общество, без господари? Моят отговор е Не. Още преди. Като прочетох книгата, разбрах, че и нейният автор мисли така.

     Всеки човек, сам по себе си е различен, но и еднакъв със всички останали. Звучи абсурдно, но не е. Всеки един си има амбиции, страхове, надежди, мечти, обвързаности. Те определят отношението му към останалите и света. Разликите идват от среда, количествата съставки, дозата емпатия, на която е способен. Всички имат доза човеколюбие, хуманност. Особено, ако даден обект има самоличност. Мисля, за това не се дават имена на животните за храна. Малко, или много, стопаните се привързват към тях и трудно преживяват края. Но, това дистанциране отива в другата крайност. Отнема се самоличността на висши бозайници ( кучета, котки, делфини, животни за ловуване), на хора, дори общности. Превръщат се в цифри, в понятия, украсяват се с етикети и става лесно да загубим хуманното отношение към тях. Така се губи емпатията и човечеството се разпада, като общност и започват вътрешни търкания. С времето те нарастват. Личните амбиции на отделни индивиди, при които те са особено големи, потискат хуманността и заличавайки самоличността на конкуренти и други, които стоят по някакъв на пътя им, ги унищожават, или подчиняват. Използвайки техният физически, или умствен потенциал, те се придвижват напред, към целта на амбициите си. В този процес, не рядко се заформят групи, които, тласкани от интереси после се разпадат. Пречупването и подчиняването, унищожаването, прерастват на ниво група. И така, през общества, народи... В тази ситуация, средно скроеният човек съчувства и подкрепя по-слабите. Поне до момента, в който трябва да се лиши от нещо, на което държи. Самите „жертви” са подвластни на същите движещи сили, но нямат нужният потенциал. За това трупат гняв. Доста дълго и безсилен. Съществуващата йерархия, която крепи стастута на омразните им индивиди ги изнервя, но нямат нищо против, в лично качество, да се изкачват в нея. И в двете групи има идеалисти, които мечтаят за свят на справедливост, равенство, хуманност. Това е мечта на потиснатите и те лесно се обединяват около такива хора. Но чистите идеалисти са единици. Те дават живота си за идеята. В повечето случаи става дума за популизъм. Ще рече, риторика, увличаща големи маси, зад която липсват намерения за действия в тази посока. Тази битка се води на много нива, в различни посоки. Виждаме я всеки ден. Какво става със самите маси и тяхната емпатия? Оказва се, че негативното отношение към йерархичната структура е силно и те дават самоличност на нивата. Желаят да унищожат физически тия самоличности, дори, ако те са направили много в тяхна полза. Крайната им цел, понякога неосъзната, е да заменят тази структура със своя, която прилича на унищожената. Различни са самоличностите. 

  Стигам до заключението, че с този психологичен багаж на отделния индивид, не е възможно да се изгради общество на равенство и справедливост нито на Земята, нито в Космоса! Нали вече се готвим да завладяваме Марс?! В същото време, тайните на познатата природа стават все по-малко и човекът става все по-опасен за средата си. Какво следва? Всеки знае какво трябва, но малцина ще го направят.Както казах, чистите идеалисти са малко и останалите ги жертват за амбициите. Човекът се самоубива и повлича след себе си света!

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Поклон! Радвам се, че разбираш тезата ми.Че я доразвиваш. Не е леко четиво и това е видно от малкия брой прочели. Но е хубаво да бъде разбрано. Може би тогава популизма ще загуби малко от силата си.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Хубав философски трактат!
    Маргарита, човешката (и на висшите бозайници) природа е формирана така, че всеки вид(индивид) води борба за съществуването си.Лидери се формират в продължение на тези етапи в които те се доказват в екстремни моменти. И тези личности в примитивните общества налагат волята си над останалите в племето (общността), благодарение на сила и умение.Такъв е естественият подбор.
    Съвременните общества (групи,общности,партии и прочие класови интереси) спазват същия принцип,но го обличат и узаконяват в демократична,олигархична,плутократична или диктаторска одежда.
    Мисля, че изводите: колко е възможно да се постигне всеобщо благоденствие чрез идеята за пълна справедливост още е недорасла като практика, освен в главите на идеалистите.Неслучайно след Френската революция почти всички нейни водачи са убити или гилотинирани."Революцията изяжда своите деца!"
    Много хубаво есе!
    Специални поздрави, Маргарита!
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Благодаря, Стойчо!
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Здравейте Приятели! Безжичен и Таня. Обучени сме да мислим и говорим за „ обществото” като за общност. Това е и в основата на термина. Работата е там, че няма единна общност, а сбор от такива, набутани в една рамка. Всички предишни и настоящи общности са обединявани, често силово, от един идеал. Когато този идеал се врастне в различните общности, силата намалява до малко острие, поразяващо единиците, неприели идеала. Светата инквизиция, Тайната полиция, ДС отдел 7 (отдел за мокри поръчки по време на БКП)...Тридесет години „демокрация” разбиха всички идеали и вече откровено се налага индивидуализъм. Никой не уважава другия и не споделя идеалите му. Всеки преследва лични цели. Групират се по интереси, „портят” се взаимно, прегрупират се... Води ги личната амбиция.И, понеже знаят силата на масите, всеки, чрез популизъм се опитва да отвлече колкото може повече. Поне, до като се докопа до машината на властта. После ги зарязва. Но и масите не са общност. И в тях бушуват амбиции.
  • Bezzhichen (Безжичен) "Няма такова нещо като общество" - една американска еврейка-писателка и философ от руски произход (към философите, даже Аристотел,Кант и Айнщайн, съм много скептичен, защото явно съм ограничен)! Иначе есето има интересни мисли, мисля...
  • xubavka (Таня Чардакова) Хареса ми, разбирам те, писах преди няколко години един мой труд на тази тема, за да помогна на едно девойче. Замислям се все още, понятието общество май изключва понятието господари. Няма да забравя думите на един мой преподавател: "Кажете ми, питам, хората в един автобус общество ли са? - не са! Кога хората стават общество? - Ами когато, например, автобусът се повреди по време на движение и спре, и всички трябва спешно да излязат и започват да се блъскат един - друг към изхода. Ето, тогава стават общество..." Беше ми интересно есето!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.