Хората често смятат, че мнооого ми върви и ме определят като „късметлия”. Бих казала, че късметът си избира жертва, защото понякога те подлага на непредсказуеми изпитания, внася свой неповторим елемент на изненада и всичко отива в твоите ръце и от теб изцяло зависи как ще действаш нататък... дали ще хвърляш зар, или сам ще определиш правилата на развръзката?! Понякога късмет е пропусната възможност, забравена среща или отказ за нещо... Питам се и дали късметът не е плод на работа, работа и пак работа?! Твърдя, че имам дъждовен късмет: Все по вода ми върви… Хлъзгаво е. Внимавам. Ама колко да внимавам?! И аз само си знам какво ми коства да ми се усмихне късмет! Трябва преди това да подредя своите „камъчета” по пътя. Да направя нещо... така да се каже. Защото ако си стоя вкъщи и само умувам, какво да ми се случи освен едно сиво скучно ежедневие... (Така де – за да имам шанс за късмет да спечеля от тото, необходимо е първо да си пусна фиш за участие... или пък за да имам щастието да се снимам пред Айфеловата кула, трябва първо да предприема пътуване...) Да попадна на интересно място е не само различно, но и ми предоставя свежи нови обстоятелства, които при цялото ми въображение няма как да предвидя... Научавам се да реагирам светкавично и да пренареждам пъзела, когато се появи препятствие и следва отклонение.  Да, трудностите са за това – да се преодоляват! Как иначе може да усетя сладостта от превъзмогването им!? Понякога сигурно е по-добре да не ми се случи това, към което се стремя. Някои биха казали, че бъркам мечта с късмет. Тогава се запитвам – нима не е късмет да ти се сбъдне мечта?! Ако чакам подходящия момент, той никога няма да дойде. Трябва да го търся и предизвиквам. Отлагането за утре не е добър вариант. Житейски опит. „Утре”... звучи като щастие... почти... Защото е хубаво да го има това „Утре”, но ако не зная какво да го правя, за какво ми е?! Затова търся, предприемам, действам във всяко следващо утре... Късмет е да открия аязмото на своето щастие!

                                                                                              © Павлина Петрова