4.02.2012 г., 0:33 ч.

Lex Parsimoniae 

  Есета » Лични
894 0 0
4 мин за четене

Ако смятате, че да сте учител е лесно, си представете 10 чифта очички, втренчени жадно във вас, тръпнещи от очакване да им кажете нещо дълбокомислено и мъдро.

 

“Затворете очи,” казах на курсистите си през тази студена съботна сутрин. Всички го сториха. “Представете си, че сте сами на самотен остров…” Пауза. Паузите вдъхновяват въображението като нищо друго. “Слънцето скоро ще залезе, но последните лъчи все още озаряват лицето ти… на крачка си от тропическата гора с богатата си зеленина и изобилие от плодове… Вървиш по брега и водата леко докосва ходилата ти. Усети бриза, който нежно гали бузите ти… Вдишай мириса на океана. Поеми дъх... издишай… Отново… Дишай, дишай…”

 

Нито звук се чуваше в лекционната зала, само съсредоточено вдишване и издишване. “Сега отворете очи,” казах им тихо. Една по една го направиха, а аз добавих: “усетихте ли слънцето по кожата си?”. Кимвания.

 

“Съжалявам, че ще ви разочаровам,” продължих аз с шепот. “Дойдохте тук днес, за да ви обуча на Ломи Ломи, но не мога да го направя. Няма училище на тази планета, която да ви научи да се наслаждавате на соления океански въздух и на хладния бриз. Няма учебна програма по любов, загриженост и уважение. Дойдохте, за да учите от мен, но трябва сами да си станете учители.”

 

А не е ли вярно това? Учебниците по анатомия ни учат в детайли какво е да си човек, но не и как да си човечен. Щеше да бъде така различно, ако основните предмети в първи клас бяха обич и разбиране, вместо смятане и писане. Ако трябваше да избирам между това да остана или неграмотна, или без обич, нямаше да се поколебая в избора си нито за миг.

 

От една седмица насам все си мисля колко щеше да е хубаво да караме учебни курсове по приятелство. Колко различен ли щеше да е светът, ако имаше наръчник по приятелство и всички хора го изучаваха прилежно? Дисциплината щеше да включва определение, приложения, начини на изразяване, безопасна употреба и отстраняване на възникнали проблеми. Най-малкото най-основната полза от вземането на уроци по предмет с широка известност е да се научим да боравим с универсални термини. Ето за това си мисля напоследък, за това колко приятелства се провалят или разпадат, само защото хората имат еднакви потребности, но не и общ език.

 

Учените са открили, че 99,5% от ДНК е общо за човешката раса. На практика това осигурява на всички индивиди функциониращ мозък, сърце и чифт бъбреци. И все пак, в света на междуличностните взаимоотношения, именно оставащият незначителен половин процент променя всичко. Разнообразието често може да бъде истинско предизвикателство. Опитвам да утеша кървящото си сърце с това кредо след всяка пропусната добра възможност в живота.

 

Една психоложка ми каза веднъж, че децата се учат на основите на човешките взаимоотношения чрез приказките, които им разказват родителите. От “Спящата красавица” разбираме, че възрастните могат да бъдат жестоки с чуждите деца. Обаче, също така се запознаваме с Очарователния принц и се учим на кураж и решителност. Учим се на любов.

 

И все пак, мисля си, ами ако желанието ми беше изпълнено? Ами ако в обикновените училища имаше предмети като обич и уважение? Ето го отговорът – буквално е седнал пред мен и ме гледа внимателно. Някои ще завършат учебната програма с отличие, а други ще минат едва. Не е достатъчно да ходиш на занятията, не стига дори и това да даваш най-доброто от себе си. Просто някои по природа са по-способни от другите.

 

“Може би, обаче,” продължих аз в хладната учебна зала, “е най-добре това, че не мога да ви обуча. Вместо това мога да положа ръце върху вас и вие ще почувствате, че държа най-ценното нещо на света. Може би е най-добре така, че емоциите не могат да бъдат отразени с думи.” Преместих се до най-близката ми курсистка и взех ръката ù в своята. Пръстите ù бяха студени, а аз позволих на топлината на дланта ми да обгърне нейната. Тя ми се усмихна топло и аз ù отвърнах със същото. “Може би е най-добре така, че любовта и съчувствието не могат да се обяснят, а само да се почувстват.”

 

Знаят ли хората, че когато ги докосвам и гледам как дишат, те се превръщат в мои учители? Просветлението е безкраен процес; за това съм вечно благодарна. Единствено се надявам, че когато вече няма да се заедно, може би ще бъда запомнена в една малка степен с това, на което не съм ги обучила, но са научили от мен.  

 

П.П.

Термин: Lex Parsimoniae, известен още като Бръснач на Окам, гласи: “Най-простото обяснение при равни други условия, обикновено е по-добро от сложните такива.”

 

Практическо приложение: споделената чаша вино в снежна зимна вечер може да ти помогне да научиш много повече за живота от стотици наръчници, преведени на хиляди езици.

© Идън Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??