Secret0000 (Николина Барбутева) 3 януари 2019 г., 20:47 ч.

Личното щастие зависи ли от хората до нас? 

86 3 4

    Казват, че личното щастие е наша отговорност, наша мисия, не можем да чакаме някой да ни ощастливи. Как да бъдем щастливи за мнозина от нас остава тайна. Понякога откриваме щастието в това да сме свободни без хора, които да ни казват какво да правим. Сякаш напътствия от този или онзи са ни излишни и същевременно като част от нашето щастие е и това то да бъде споделено с някого, а понякога, за да сме щастливи ни трябва някой конкретен човек. Странна дилема. До къде ни трябва лична свобода, за да правим нещата, които обичаме и искаме и доколко съобразяването с някой любим и скъп за нас човек е определящо, за да сме щастливи. Честно казано балансът в случая според мен е труден.

     За себе си избирам личното ми щастие да не зависи от него, от нея, от тях, от който и да било. Личното щастие не винаги се измерва от това с колко души си го споделил, а дали го изпитваш и му се наслаждаващ, защото има голям брой хора, които са обградени от наистина любими и близки на сърцето им хора, но пак не се чувстват щастливи или не оценяват това, което имат. В един момент хората изчезват. Ако ти си бил вечно зависим от тях и тяхното одобрение, ти е спукана работата. Значи си от това мнозинство, което живее за хората. Понякога е полезно и поучително човек да се радва да своята компания и да се чувства щастлив от нея. Не винаги ще има хора до нас, но със себе си ще прекараме целия си живот. Това не е егоизъм, а реалността.

    И тук темата стига до въпроса дали личното ни щастие зависи и от половинката ни, от човека, с когото споделяме житието си и винаги ли на всяка цена трябва да имаме човек до себе си, за да ме щастливи. Ако нашата половинка напусне този свят в даден момент, не трябва ли да се учим да изживяваме хубавите моменти, които ни предстоят самостоятелно? Не казвам, че празнота и болка няма да има, но ако умът ни е само в плен на тях, ще се обречем на нещастие. Понякога пък биваме изоставяни точно от любовта на живота ни и какво? Ако нашето щастие се е градило само на присъствието на даден човек в живота ни, следва че трябва сега да бъдем нещастни ли? Смятам, че трябва да осъзнаваме, че никой не може, а и понякога не знае как да ни направи щастливи, освен ние самите.

     От кого зависи личното ни щастие? Все чакаме щастието само да дойде много често под формата на съвършения партньор. А ако такъв не се появи? Има хора, които не споделят живота си с някого. Не смятам, че те са по-малко щастливи или пълноценни от онези, които имат до себе си човек. Хубаво е да разбираме, че за определени емоционални състояния не можем да разчитаме да ни ги създават околните.

    

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) Ако имаме очаквания от другите да запълнят нещо липсващо в нас самите, твърде е вероятно да не изживеем задоволството от живота, така мисля аз, Николина! Има обаче нещо друго, с колкото повече хора общуваме, включвайки се в различни общности, споделяме, даваме нещо от себе си доброволно на другите, толкова душевността ни става по-богата и научаваме повече неща за хората и за живота, пък и за себе си. Зависи от типа нагласа - интроверт, екстроверт. По-сензитивната душа е по-уязвима и й се налага по-често да включва защитните си механизми. Общуването е изкуство. Не трябва да се насилваме, комфортът на душата ни подсказва кое е най-доброто за нас. Много ми допадна есето ти! Поздравления!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Личното състояние е въпрос на избор и въображение!
  • Tangerine (Хел) В днешно време е много по-вероятно човека до нас да ни развали личното щастие, отколкото да ни го оправи. Освен ако не срещнем някой изключителен човек, с който да ни е перфектно, но човек с такива качества се среща твърде рядко. По-голямата част от хората са егоисти.
  • Станисла (Stanislava) Грешна проекция, не може "Личното" ти да се надяваш друг да ти го оправи! Ако ти е скучно - намери си занимАние, забавление и др., а не реви и чакай другите да те забавляват, същото е и с щастието.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.