В последно време все по често се питам. Как бих се почувствал ако България я няма. Опитвам се да си го представя.
Да ги няма хората мога да си представя. Имам предвид не страната да опустее от към хора, но да ги няма тези които живеят там сега. Да е населено с други хора. Това не ми е трудно да си го представя, защото отдавна не съм се прибирал у нас и не съм контактувал реално с българи живеещи в България.
Българите емигранти са други. С тях ми е приятно да контактувам. Разбираме се. Разказваме си историите, радваме се на постиженията един на друг, говорим си за децата си, за родителите си за България.
Убеден съм, че това, което си говорим и мислим за България е някакъв мит. История създадена от емигранските ни души. Според този мит в България е зле.
Много от нас разбират, че това е един необходим мит, но все пак не повече от това. Необходим, за да оправдаем оставането си в чужбина пред самите нас. Истината е, че не искаме да си разкъсваме семействата. Жените искат да са до децата си, ...