Повечето хора, включително и аз, поне веднъж в живота си сме си задавали въпроси от сорта на: Какво е лудост и кои хора всъщност са луди? Дори много често в ежедневието си сме използвали фрази от сорта на „Ти си луд!” или „Ти нормален ли си?!”, за да покажем на човека, на когото го казваме, че действието, което е извършил или думите, които е казал са неприемливи, ненормални. Следователно, като извод мога вече най-спокойно да твърдя, че лудите хора всъщност са онези, които не са нормални. Добре де, но сега трябва да намеря отговор на въпроса кое се смята за нормално. За мен нормалното се определя от обществото, ако то е решило, че дадено нещо е нормално, тоест е правилно, то тогава всички хора, които правят точно обратното, се смятат за луди. Под правилно нямам предвид писаните, а точно обратното - неписаните закони, наложени от обществото в продължение на поколения. В края на краищата, за света на нормалните различният е луд, а за света на лудите нормалните са луди, така че лудостта е едно неопределяемо понятие, което сменя значението си според тежката дума на обществото.
Щом си разясних какво е лудостта, ми остава само да си отговоря на въпроса какво е свободата за човека и жизнено важна ли е тя за пълноценния му живот. Като се замисля, ако човек не е свободен, той се превръща в марионетка, нечия пешка, която изпитва някои жизнени нужди, но не е нищо повече от нечий способ за осъществяване на целите си. Когато човек е свободен, е щастлив. Чувства се способен да извърши всичко, на което е способен, било то възможно или не. Свободният човек има красива душа, свободата му дава възможността да мечтае, а мечтите са храната за душата. Затова според мен един човек не би бил луд, защото търси свободата си. Лично аз с удоволствие бих поела риска от лудостта, стига да бъда свободна. Въпросът е - бихте ли го сторили и вие?!
© Моника Пикчу Всички права запазени