machure (Моника Пикчу)
3 4
Apr 16, 2010, 7:52 PM

Лудостта да бъдеш свободен 

  Essays » Phylosophy
8955 0 5
1 мин reading

        Повечето хора, включително и аз, поне веднъж в живота си сме си задавали въпроси от сорта на: Какво е лудост и кои хора всъщност са луди? Дори много често в ежедневието си сме използвали фрази от сорта на „Ти си луд!” или „Ти нормален ли си?!”, за да покажем на човека, на когото го казваме, че действието, което е извършил или думите, които е казал са неприемливи, ненормални. Следователно, като извод мога вече най-спокойно да твърдя, че лудите хора всъщност са онези, които не са нормални. Добре де, но сега трябва да намеря отговор на въпроса кое се смята за нормално. За мен нормалното се определя от обществото, ако то е решило, че дадено нещо е нормално, тоест е правилно, то тогава всички хора, които правят точно обратното, се смятат за луди. Под правилно нямам предвид писаните, а точно обратното - неписаните закони, наложени от обществото в продължение на поколения. В края на краищата, за света на нормалните различният е луд, а за света на лудите нормалните са луди, така че лудостта е едно неопределяемо понятие, което сменя значението си според тежката дума на обществото.

         Щом си разясних какво е лудостта, ми остава само да си отговоря на въпроса какво е свободата за човека и жизнено важна ли е тя за пълноценния му живот. Като се замисля, ако човек не е свободен, той се превръща в марионетка, нечия пешка, която изпитва някои жизнени нужди, но не е нищо повече от нечий способ за осъществяване на целите си. Когато човек е свободен, е щастлив. Чувства се способен да извърши всичко, на което е способен, било то възможно или не. Свободният човек има красива душа, свободата му дава възможността да мечтае, а мечтите са храната за душата. Затова според мен един човек не би бил луд, защото търси свободата си. Лично аз с удоволствие бих поела риска от лудостта, стига да бъда свободна. Въпросът е - бихте ли го сторили и вие?!

© Моника Пикчу All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми! Но съм сигурна,че можеш да добавиш още нещо...
  • Напомних си с това есе за годината, в която аз започнах да се занимавам с писане, за ужас на този свят Хареса ми!
  • мерси за коментарите..а отностно темата тя е писана по романа на Сервантес - Дон Кихот и там свободата се разглежда като лудост. Освен това говоря за свободата като за понятие, което е различно за всеки. Например някои хора се считат за свободни, когато творят, а други като избягат от вкъщи..
  • Някой беше казал, че в общество, състоящо се от глупци, мъдрецът е считан за глупак. Друг беше написал, че ако изгониш хората от дома им и им кажеш, че вече са свободни като птиците, тази свобода не им върши работа. Но ти имаш още много опит да трупаш!
  • Лично мнение - Свобода=/=Щастие. Макар и двете да не са напълно взаимно изключващи се. А колкото до лудостта, Уилям Бъроуз беше казал нещо много хубаво:
    "Madness is confusion of levels of fact. Madness is not seeing visions but confusing levels."
Random works
: ??:??