13.06.2007 г., 17:06

Лъжа...

1.7K 0 0
Седим с теб в ресторанта,
а нищо не помръдва.
Всички гледат към теб,
ти си хубава и млада, но
се притесняваш от тях.
Те те гледат и ти завиждат,
а ти леко уплашена ме
поглеждаш и ми се усмихваш.
Минава много време и всички
хора си отиват. Оставаме сами.
Ти ми шепнеш, че пием последна чаша
и си заминаваме. Но какво от това,
аз знам, че всичко ще се повтори.
Че пак ше се напием безпаметно и
ще стане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Марчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...