Лъжа...

13 июн. 2007 г., 17:06

Эссе

1482 0 0

Седим с теб в ресторанта,
а нищо не помръдва.
Всички гледат към теб,
ти си хубава и млада, но
се притесняваш от тях.
Те те гледат и ти завиждат,
а ти леко уплашена ме
поглеждаш и ми се усмихваш.
Минава много време и всички
хора си отиват. Оставаме сами.
Ти ми шепнеш, че пием последна чаша
и си заминаваме. Но какво от това,
аз знам, че всичко ще се повтори.
Че пак ше се напием безпаметно и
ще стане...

Лъжа...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения