13 jun 2007, 17:06

Лъжа...

  Ensayos
1.7K 0 0
Седим с теб в ресторанта,
а нищо не помръдва.
Всички гледат към теб,
ти си хубава и млада, но
се притесняваш от тях.
Те те гледат и ти завиждат,
а ти леко уплашена ме
поглеждаш и ми се усмихваш.
Минава много време и всички
хора си отиват. Оставаме сами.
Ти ми шепнеш, че пием последна чаша
и си заминаваме. Но какво от това,
аз знам, че всичко ще се повтори.
Че пак ше се напием безпаметно и
ще стане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Марчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...