Това е един вид продължение на "Дисекция на човека". Кога и защо се е появила лъжата. Тя е като въздуха днес. Вдишваме и издишваме лъжа! Връщам се назад, в миналото и търся корените и. Толкова са древни, че не ги откривам. Струва ми се, че няма човек, който никога не е лъгал. Някои лъжат от страх, други, за да предпазят някого, трети - за да постигнат цел... И все пак, лъжата си е лъжа! В моралния кодекс - лошо нещо. В Библията пише: не лъжи! Но, лъжата е жива, жилава, силна! Как да я разпознаваме? Как да се пазим от нея? Няма универсален отговор. Аз се чувствам много уязвима. Съзнанието, че всеки лъже, ме кара да съм предпазлива, недоверчива. Недоверието руши връзките. Дали това не е причината за възхода на егото? Всеки сам за себе си! По-сигурно! Дали някога ще заживеем без лъжа? Едва ли!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени