28.04.2006 г., 16:53 ч.
Любов към синият цвят!
3 мин за четене
Много често хората около мен са задавали въпроса “Защо се ядосваш, когато тези ритнитопковци губят? Дреме им на тях за твоите нерви, те нали си взимат заплатите всеки месец...” или “Защо се радваш толкова много, все едно ти играеш или ти печелиш”... Как да обясня какво е “солидарност към нещо любимо”, на човек, който е солидарен само към себе си, сутрин докато се гледа в огледалото... Как да опиша каква е тръпката да изкрещиш от радост, когато топката премине гол линията и от неописуемо щастие започваш да прегръщаш познати и непознати хора... Как да намеря точните думи за това какво е синята идея, синята обич и синята магия? Аз знам отговорът дълбоко в синьото си сърце... тупти неуморимо при победа и страда заедно със своята вечна СИНЯ любов при загуба. Нека опитам да обясня какво е Вярата, Любовта и Сладкото Разочарование... Какво е да плачеш за Левски, да викаш за Левски и да живееш за Левски. Сутрин преди мач да се будиш с мисълта за Левски и вечер да споменаваш това свято име в молитвите си (естествено ако си вярващ).
Загубихме битката, но не войната!
Станимир Стоилов ни направи съпричастни на една “европейска битка”, а момчетата ни накараха да се чувстваме като герои от приказка – една “синя” приказка... без край. Това е Левски и това е България, родината на Апостола и на Гунди, страната на Мечо, Валери, Топчо, Пелето и компания. Държавата, където изгряха Игор, Ричард и Лусио... Как да не се гордеем с нашето природно “богатство”? Как да не се вълнуваме когато това име “ЛЕВСКИ” се носи от уста на уста още от времето на Турското робство... и как да не сме горди, че сме фенове именно на този отбор? След сезон 2005/2006 синьото нашествие по Европейските терени ще продължи, навсякъде ще разберат кой е Левски. Онзи отбор, който победи съвсем заслужено Оксер, Динамо Букурещ, Олимпик Марсилия, Артмедия и Удинезе... и загуби подобаващо от ЦСКА Москва, Хееренвен и Шалке 04. Няма смисъл да казвам, че нашите шампиони бяха морални победители в последният двубой и сега може би те щяха да са на финал срещу “Мидълзбро”, но аз съм горда и вярвам, че това бе една малка стъпка към големия футбол и Левски я направи, при това доста успешно. Много български журналисти и привърженици на други отбори биха казали “Късмет! Какви са тези “Артмедия? Марсилия ви подариха победата... Имаше засада при победният гол над Динамо... Удинезе бяха с резервите..” И какво от това питам аз? Има съдии, има Уефа, има всякакви безумци, които можеха да ни спрат по пътя към Айндховен...Естествено, решиха и успяха, но Левски отпадна от турнира с гордо вдигната глава и под овациите на хилядите фенове тук на стадион “Васил Левски” и там на “Арена ауф Шалке”. Как да не обичам този отбор?
“Тихите води са най – опасни”..
Написахме първият том на европейската ни приказка... и продължихме да пишеме историята от родните стадиони. Радвахме се на нашите победи и се смеехме на циркът, разиграван в Борисовата градина. Нашите момчета се забавляваха докато “ритаха топката”, други плачеха, затваряха сектори, крещяха, йебаха,докато губеха “сигурната си титла”. Тихо, кротко, Левски направи още един подвиг и се подигра на своите конкуренти. Феновете ставахме и продължаваме да ставаме свидетели на красив футбол. Станахме свидетели и на израстването на футболисти като Мечо (колко ли години никой не беше скандирал името му от трибуните), Пелето (онзи излишен футболист и връзкар), Ричард ( последната резерва на скамейката при треньори като Петрович), израстването на юноши като Домовчийски, Коприваров, Ники Михайлов и дори ще спомена младият талант Ники Димитров. От какво можем да не сме доволни? Привърженици сме на най-сплотеният и най-земният отбор – Левски. Сега остава да се насладиме на последните няколко мача на сините шампиони. Да се радваме на техниката, желанието и усмивките на нашите момчета. Те ни донесоха толкова много, че заслужават доста повече от 15 минути “Левски Шампион Алее Алее”. Те заслужават да им бъдеме предани цял живот, да помним всеки един от тези велики футболисти, от това ръководство и тези треньори. Те ни направиха съпричастни на синята идея и ни омагьосаха с вълшебни пръчици, за да станем част от отбора, без която нищо нямаше да е същото, както България нямаше да бъде нашата България без Левски!
Загубихме битката, но не войната!
Станимир Стоилов ни направи съпричастни на една “европейска битка”, а момчетата ни накараха да се чувстваме като герои от приказка – една “синя” приказка... без край. Това е Левски и това е България, родината на Апостола и на Гунди, страната на Мечо, Валери, Топчо, Пелето и компания. Държавата, където изгряха Игор, Ричард и Лусио... Как да не се гордеем с нашето природно “богатство”? Как да не се вълнуваме когато това име “ЛЕВСКИ” се носи от уста на уста още от времето на Турското робство... и как да не сме горди, че сме фенове именно на този отбор? След сезон 2005/2006 синьото нашествие по Европейските терени ще продължи, навсякъде ще разберат кой е Левски. Онзи отбор, който победи съвсем заслужено Оксер, Динамо Букурещ, Олимпик Марсилия, Артмедия и Удинезе... и загуби подобаващо от ЦСКА Москва, Хееренвен и Шалке 04. Няма смисъл да казвам, че нашите шампиони бяха морални победители в последният двубой и сега може би те щяха да са на финал срещу “Мидълзбро”, но аз съм горда и вярвам, че това бе една малка стъпка към големия футбол и Левски я направи, при това доста успешно. Много български журналисти и привърженици на други отбори биха казали “Късмет! Какви са тези “Артмедия? Марсилия ви подариха победата... Имаше засада при победният гол над Динамо... Удинезе бяха с резервите..” И какво от това питам аз? Има съдии, има Уефа, има всякакви безумци, които можеха да ни спрат по пътя към Айндховен...Естествено, решиха и успяха, но Левски отпадна от турнира с гордо вдигната глава и под овациите на хилядите фенове тук на стадион “Васил Левски” и там на “Арена ауф Шалке”. Как да не обичам този отбор?
“Тихите води са най – опасни”..
Написахме първият том на европейската ни приказка... и продължихме да пишеме историята от родните стадиони. Радвахме се на нашите победи и се смеехме на циркът, разиграван в Борисовата градина. Нашите момчета се забавляваха докато “ритаха топката”, други плачеха, затваряха сектори, крещяха, йебаха,докато губеха “сигурната си титла”. Тихо, кротко, Левски направи още един подвиг и се подигра на своите конкуренти. Феновете ставахме и продължаваме да ставаме свидетели на красив футбол. Станахме свидетели и на израстването на футболисти като Мечо (колко ли години никой не беше скандирал името му от трибуните), Пелето (онзи излишен футболист и връзкар), Ричард ( последната резерва на скамейката при треньори като Петрович), израстването на юноши като Домовчийски, Коприваров, Ники Михайлов и дори ще спомена младият талант Ники Димитров. От какво можем да не сме доволни? Привърженици сме на най-сплотеният и най-земният отбор – Левски. Сега остава да се насладиме на последните няколко мача на сините шампиони. Да се радваме на техниката, желанието и усмивките на нашите момчета. Те ни донесоха толкова много, че заслужават доста повече от 15 минути “Левски Шампион Алее Алее”. Те заслужават да им бъдеме предани цял живот, да помним всеки един от тези велики футболисти, от това ръководство и тези треньори. Те ни направиха съпричастни на синята идея и ни омагьосаха с вълшебни пръчици, за да станем част от отбора, без която нищо нямаше да е същото, както България нямаше да бъде нашата България без Левски!
© Петя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много е готино
-
Поздравления, Ирина.Аз съм заобиколена от "Синия свят" на Левски и напълно разбирам твоята "солидарност към нещо любимо”.
-
Паола, благодаря ти Наистина много се радвам, че ви харесва
А Христо, аз не съм казала, че цскарите са грозни Просто интереси и нямам намерение да споря -
Иринче, и аз Левски не ги обичам, но левскарките са хубави. Днес ми е страшно хубав ден и не ми се спори. Дано и ти да имаш такъв хубав ден! Успех!!!
-
Ирина, есето ти е наистина много хубаво.Аз също съм левскарка и докато го четох се изпълних с неизмерима гордост!Продължавай в същия дух да подкрепяш Левски.Всеки един отбор би завидял на нашия за такъв фен като теб!
-
Здравей
Първо благодаря, че си харесал есето ми.
Второ веднага ще ти отговоря, че Ливърпул игра с 4 резерви и всички останали си бяха титуляри, така че цска с право казват, че са били настоящият европейски шампион. Аз не мразя цска, но и не ги обичам. Аз пиша есето си за състава на Левски, за тези момчета, които направиха един голям подвиг - не го пиша за онези, които мразели цска, както вашият многоуважаван Стойко Сакалиев парадира с това, как мрази Левски.Пиша есето си за момчетата, които не казаха една дума срещу цска и играха истински футбол.Не написах какво е футбола, защото целта на есето ми е "синята приказка"...
Журналистиката си е журналистика, нека пишат каквото си искат...Победата си е победа и загубата си е загуба. Но Левски показа, кой е по интелигентния отбор от двата гранда в България. Поздрави! -
Ирина, нека един привърженик на ЦСКА те поздрави за хубаво написаното есе!
И без да спори да ти зададе няколко въпроса:
- Защо ние като бихме Леверкузен, те бяха в криза, а отборите с които вие играхте не?
- Защо като бихме Ливърпул там те бяха с резервите, а Марсилия и Удинезе не?
- Защо споменаваш новите таланти, а не каза и дума за Чиликов и Т. Колев прецакани, когато бяха най- добри от "звездата" Гонзо, който сега ви прецаква Е.Ангелов и Домовчийски?
- Защо не написа и дума, че футбола не е за омраза, а вашите футболисти под фанелките си носеха такива с надписи " Аз мразя ЦСКА" ? Нито един отбор в България не носи такива.
- Защо се оплаквате от съдии, когато в чужбина винаги ще подкрепят големите отбори? Нима у нас не подкрепят големите или то не се брои?
- Уважавам Левски като отбор, имам приятел от Левски, но обичам да се говори реално а не еднопосочно. -
Само ЛЕВСКИ разбира се!!
-
САМО "ЛЕВСКИ"!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
