Любовта е като пътническият влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета
Това се случи сутринта. Денят беше понеделник, времето дъждовно и студено.
Този ден беше последен за нас двамата. Този ден трябваше да се разделим. С тъжен поглед на лицето се изписа на лицето й и със сълзи и трептящи устни, преди да се разплаче, се качи на влака. Седна сама в крайното купе откъм страната на гарата. Обърна се към мен и с просълзени очи ме погледна, като в това време докосна прозореца с ръка и тъй като беше запотено стъклото от топлината, с ръка изрисува нашето голямо сърце и изписа нашите имена. Беше време да потегля влакът. И така, с бавен ритъм потегли и с него моята голяма любов...
Единствено остана шумът на колелетата, които с ритъм тракаха и така, докато този шум не заглъхваше с отдалечаването на влака... И любовта също - с времето тя заглъхваше в съзнанието ми и сърцето бавно започна да изстива, както и нашите чувства - студени и разделени...
Любовта е като пътническия влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета.
© Пламен Дилов Всички права запазени