Любовта е като пътническия влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета
Любовта е като пътническият влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета
Това се случи сутринта. Денят беше понеделник, времето дъждовно и студено.
Този ден беше последен за нас двамата. Този ден трябваше да се разделим. С тъжен поглед на лицето се изписа на лицето й и със сълзи и трептящи устни, преди да се разплаче, се качи на влака. Седна сама в крайното купе откъм страната на гарата. Обърна се към мен и с просълзени очи ме погледна, като в това време докосна прозореца с ръка и тъй като беше запотено стъклото от топлината, с ръка изрисува нашето голямо сърце и изписа нашите имена. Беше време да потегля влакът. И така, с бавен ритъм потегли и с него моята голяма любов...
Единствено остана шумът на колелетата, които с ритъм тракаха и така, докато този шум не заглъхваше с отдалечаването на влака... И любовта също - с времето тя заглъхваше в съзнанието ми и сърцето бавно започна да изстива, както и нашите чувства - студени и разделени...
Любовта е като пътническия влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета.
© Пламен Дилов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мисля че е незавършено. Смятам, че би могла да започнеш с идването на влака,с това как прекарват време заедно, с няколко диалози, а да преставиш по-убедително геройте. Това би било добър завършек за пълен, хубав разказ. Надявам се да напишеш повече.
-
zdrasti тova e hubava istoria moga li da znam kak q izmisli tolkova e hubava i vazdeistvashta
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
