Любовта и омразата
Любовта и омразата
“Душата ми е стон, душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
На смърт е моята душа ранена,
На смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми: що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
И в мъката любов!”
(Из “На Лора” – П. Яворов)
Прохладна лятна вечер е. Седя на изстиналия морски пясък с поглед, впит в морската шир. Започват да изгряват първите звезди, а луната - да се отразява в морето. Сгушена в себе си, се опитвам да успокоя своето туптящо сърце, което изстрада много. Усещам как то кърви в мъката си. Болката от преживяното ме разкъсва вътрешно и чувствам как всичко около мен губи смисъл, усещам самотата, страха и безверието да обладават мислите и чувствата ми. Боли!
За толкова кратък период аз се влюбих – лудо, безумно, страстно и всепоглъщащо – така, както никога не съм била влюбена досега. Вярвах, отдадох душата си на любовта... и докъде ме доведе тя? До нещастието, падението, безверието в утрешния ден... до омразата! И тази омраза става все по – голяма с всяка изминала минута, секунда. Как? Как можа любовта да ми причини това?! А бях толкова всеотдайна и добра. Не е справедливо! Мразя я; мразя и него; мразя деня, в който го срещнах; мразя и проклинам. Плача... крещя... раздирам се от омраза, болка и разочарование. Викам срещу морските вълни, срещу скалите, срещу пустия плаж и падам на земята, изгубила всякакви жизнени сили. Коя съм? Къде съм? Какво се случи с мен?
Постепенно болката ми се превърна просто в горещи сълзи... започнах да се успокоявам, а съзнанието ми да се избистря. Коя съм? Аз съм момиче, не жена, а момиче – наивно, чисто, неприкосновено, добродушно и оптимистично настроено към бъдещето си и към хората, вярващо в доброто. Не съм жена, защото една истинска жена гледа реално на живота, с резерви към хората, изстрадала достатъчно, за да преценява на кого може да се вярва. Но зная, че въпреки малкия си опит, умея да се боря и да се впусна с нови сили към живота, след изпитаното страдание. Да – аз обичах; мисля, че бях обичана. Но раздялата винаги идва. Докато обичах с цялото си сърце, аз открих в себе си добродетели, които не съм предполагала за себе си. Усещах живота в друг нюанс, като че го поглеждах през различен от преди цвят стъкло. Бе различно. След раздялата изпитах болката и омразата, които ме направиха по – силна и мъдра. След осмислянето им ги преобразувах в житейски урок и направих още една крачка към своята личностна мъдрост.
Сега разбрах и къде съм – там на самотния плаж. Сега виждам морето, вълните, пясъкът, небето, луната; усещам аромата на средата около мен.
И ето – една прекрасна усмивка се появява на лицето ми и спокойствие се възцарява в душата ми. Сега разбрах и какво се случи. Изпитвайки любовта и омразата, човек става различен. При мен разликата се проявява в приемане на болката като част от живота, а благодарение на нея – нова житейска мъдрост: “След всяко зло идва добро.” И това, което едновременно свързва и разделя любовта и омразата, е раздялата. Свързва ги първоначално изпитаната болка и разочарование, а ги разделя придобитата мъдрост.
Разбрах и осъзнах, че както казва баща ми: “Животът е шарен, а не черно и бяло.” Животът без любов и омраза е безсмислен, защото покрай тях ние помъдряваме. Освен тях са ни нужни приятелите, семейството и останалите хора, за да разберем нюансите им.
Аз обичам! За това живея. И винаги ще обичам! За това копнея!
София Русева
12.05.2005г.
© София Русева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много е яко това ЕСЕ!
-
има любов!!!
-
С написаното нямам предвид, че съм го изпитала.По- скоро е нещо,което всеки един от нас в даден момент от живота си изпитва.Не приемам възможността някой да се отличава от това.Ние сме хора и е съвсем нормално да изпитваме различни емоции.А когато си обичал истински и са те наранили, е още по- нормално страданието да е изразено чрез омразата...не винаги,но се среща.Така, че не мисля, че в този случай си права
-
Даа, пицата беше вкусна и свърши, както се случва с всичко в тоя живот. Имам чувството, че понякога хората отказват да приемат, че се намират в средни положения и се опитват да намерят силни емоции като омраза, когато няма нужда от нея. Не е задължително да минеш през ада, за да намериш спокойствие, чудя се какво те е накарало да стигнеш дотам, че да намразиш. Ти си момиче, което открива себе си сама, без напътствия, само понякога ти трябва слушател, за да изпуснеш малко парата кажи ми права ли съм?
-
Хахаха Дамм, права си- обичта на приятелите,атмосферата, усещането за обич и разбиране от хората,които най-добре ни познават!Беше вълшебно! БЛАГОДАРЯ ВИ!
-
Софче, помниш ли какво си говорихме снощи?А как си хапвахме пицичка?Пожелавам ти да намериш ТАКАВА любов,ама без омраза и сълзи...Нали?
-
Благодаря ви от все сърце
-
Благодаря ти!И аз ти пращам мноооого поздрави
-
Любовта е добър учител,а омразата ,лош съветник.Продължавай да обичаш и да пишеш, с любов!Поздрави
-
Благодаря ти и много много се радвам,че те зарежда Накара ме да се чувствам, че съм изпълнила мисията си(една от многото)
-
Всичките ти есета са пълни с позитивна енергия и чак аз се заразих, продължавай в същия дух))))
-
Благодаря ти за оценката( словесна)- тя за мен е много по-важна и истинска.Относно това кога човек пише, аз пиша когато почувствам самата тема.Не мога ли да я почувствам- не пиша.А любовта, която изразявам в есето си, не мисля че съм изпитала точно такава.Смятам, че любовта към всеки отделен индивид,предмет или преживяване е различна.Когато го писах, си представих онази неизпитана досега(но очаквана) любов.
-
не обичам да слагам оценки защото една цифра не може да изрази онова което искам да кажа
ти пишеш разбираемо общочовешко и реално - харесва ми
твоите изречения са кратки точни и ясни каквото е и внушението на това което изразяваш с есето си
много ми харесва мисълта за свързването на любовта и омразата с раздялата - така е но никой не го е дефинирал толкова ясно
и разграничението на жена от момиче също много ми допада - и аз смятам че е така
и аз като теб изповядвам идеята че болката те води напред към мъдростта - гадно но истинско
факт е че всеки сяда да пише есета когато най-много го боли а не когато е на седмото небе -
Благодаря!
-
Хубаво пишеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
