Любовта и омразата
Любовта и омразата
“Душата ми е стон, душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
На смърт е моята душа ранена,
На смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми: що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
И в мъката любов!”
(Из “На Лора” – П. Яворов)
Прохладна лятна вечер е. Седя на изстиналия морски пясък с поглед, впит в морската шир. Започват да изгряват първите звезди, а луната - да се отразява в морето. Сгушена в себе си, се опитвам да успокоя своето туптящо сърце, което изстрада много. Усещам как то кърви в мъката си. Болката от преживяното ме разкъсва вътрешно и чувствам как всичко около мен губи смисъл, усещам самотата, страха и безверието да обладават мислите и чувствата ми. Боли!
За толкова кратък период аз се влюбих – лудо, безумно, страстно и всепоглъщащо – така, както никога не съм била влюбена досега. Вярвах, отдадох душата си на любовта... и докъде ме доведе тя? До нещастието, падението, безверието в утрешния ден... до омразата! И тази омраза става все по – голяма с всяка изминала минута, секунда. Как? Как можа любовта да ми причини това?! А бях толкова всеотдайна и добра. Не е справедливо! Мразя я; мразя и него; мразя деня, в който го срещнах; мразя и проклинам. Плача... крещя... раздирам се от омраза, болка и разочарование. Викам срещу морските вълни, срещу скалите, срещу пустия плаж и падам на земята, изгубила всякакви жизнени сили. Коя съм? Къде съм? Какво се случи с мен?
Постепенно болката ми се превърна просто в горещи сълзи... започнах да се успокоявам, а съзнанието ми да се избистря. Коя съм? Аз съм момиче, не жена, а момиче – наивно, чисто, неприкосновено, добродушно и оптимистично настроено към бъдещето си и към хората, вярващо в доброто. Не съм жена, защото една истинска жена гледа реално на живота, с резерви към хората, изстрадала достатъчно, за да преценява на кого може да се вярва. Но зная, че въпреки малкия си опит, умея да се боря и да се впусна с нови сили към живота, след изпитаното страдание. Да – аз обичах; мисля, че бях обичана. Но раздялата винаги идва. Докато обичах с цялото си сърце, аз открих в себе си добродетели, които не съм предполагала за себе си. Усещах живота в друг нюанс, като че го поглеждах през различен от преди цвят стъкло. Бе различно. След раздялата изпитах болката и омразата, които ме направиха по – силна и мъдра. След осмислянето им ги преобразувах в житейски урок и направих още една крачка към своята личностна мъдрост.
Сега разбрах и къде съм – там на самотния плаж. Сега виждам морето, вълните, пясъкът, небето, луната; усещам аромата на средата около мен.
И ето – една прекрасна усмивка се появява на лицето ми и спокойствие се възцарява в душата ми. Сега разбрах и какво се случи. Изпитвайки любовта и омразата, човек става различен. При мен разликата се проявява в приемане на болката като част от живота, а благодарение на нея – нова житейска мъдрост: “След всяко зло идва добро.” И това, което едновременно свързва и разделя любовта и омразата, е раздялата. Свързва ги първоначално изпитаната болка и разочарование, а ги разделя придобитата мъдрост.
Разбрах и осъзнах, че както казва баща ми: “Животът е шарен, а не черно и бяло.” Животът без любов и омраза е безсмислен, защото покрай тях ние помъдряваме. Освен тях са ни нужни приятелите, семейството и останалите хора, за да разберем нюансите им.
Аз обичам! За това живея. И винаги ще обичам! За това копнея!
София Русева
12.05.2005г.
© София Русева All rights reserved.
